Стефка Костадинова изпрати бъдещите звезди с пожелания за успех лично от премиера Бойко Борисов

Стефка Костадинова изпрати бъдещите звезди с пожелания за успех лично от премиера Бойко Борисов

С лъвче талисман и националния трибагреник за успех заминаха българските участници в Младежкия олимпийски летен фестивал, който започва тази неделя в Баку.

С бляскава церемония бяха закрити евроигрите в Минск

С бляскава церемония бяха закрити евроигрите в Минск

С бляскава церемония бяха закрити вторите европейски игри в Минск. Станимира Петрова, която спечели титлата в бокса, бе знаменосец на делегацията ни.

Снимки от триумфа на Ивет Горанова

Снимки от триумфа на Ивет Горанова

Снимки от триумфа на Ивет Горанова, която донесе трета титла за България от европейските игри в Минск.

Ивет Горанова носи трето злато за България от Минск

Ивет Горанова носи трето злато за България от Минск

Ивет Горанова донесе трето злато за България от европейските игри в Минск.

Даниел Асенов: Среброто не ме задоволява

Даниел Асенов: Среброто не ме задоволява

"Европейското сребро не ме задоволява, ще се върна още по-силен на ринга", заяви веднага след награждаването европейският вицешампион и носител на сребърен медал от Европейските игри в Минск Даниел Асенов.

В зората на олимпийските игри

Според една от легендите основателят на олимпийските игри е Херакъл, който в чест на победата над елинския цар Авгий устройва състезания по надбягвания с колесници между четиримата си братя. Той определил разстоянието с 600 стъпки, а победителя окичил с лавров венец. Според друга - игрите са в чест на победата на Зевс над баща му Хронос в борбата за господство.

Първата достоверна олимпийска записка датира от 776 г. пр. н. е. Запазено е името и на победителя в бягането – Кройба, готвач от Елида. Състезанията винаги започвали при пълнолуние - първото след лятното равноденствие. А арена на спортните сблъсъци била областта Олимпия в Пелопонес (Гърция). По време на олимпиадите се прекратявали бойните действия, дори се сключвали мирни договори.

Надпреварата се откривала с лекоатлетически надбягвания на разстояние един “малък стадий” (167-192 метра). Според една от легендите най-голям бил “стадият” в град Олимпия (950 м), защото бил измерен лично от Херакъл. От “стадий” произлиза и днешната дума “стадион”. Атлетите се построявали пред една линия и след сигнал от съдията обикаляли “стадия”. Първоначално жените нямали право да присъстват и да участват в състезанията, а нарушителките били наказвани със смърт. По-късно се появяват отделни олимпиади и за представителките на нежния пол, на които те пробягвали 160,22 м с разпуснати коси и туники до коленете. Победителките получавали лавров венец и се посвещавали на богинята Хера - покровителка на игрите.

Няколко били дисциплините - хвърлянето на копие – на разстояние и по някаква цел.

При скок на дължина състезателите скачали с две малки гирички в ръце. Смятало се, че металните топки балансирали по-добре ръцете и тялото, дори изтласквали тялото по-далеч.

В хвърлянето на диск състезателите използвали уреди с диаметър между 24 и 36 см, които тежали между 4-5 кг, дори стигали 6 кг. Те били изработени от камък, желязо или олово. Хвърлянето ставало от място, като се забранявало засилването. Известни до днес са две дисциплини – хвърляне на разстояние и на височина, като при втората за победител бил обявяван този, чийто диск падне последен.

Според една от легендите богинята Атина научила цар Тезей да се бори, а след това той създал първите правила в този спорт. За олимпийските игри били подготвяни полощадки, посипани със ситен пясък. Двойките се определяли чрез жребий. Преди гонга състезателите се намазвали със зехтин, за да може тялото да бъде по-гъвкаво и по-трудно за хващане от противника. За чиста победа се смятало, когато единият вдигнел високо над главата си другия и после го хвърлял на пясъка или извън него. Постепенно в тази дисциплина започнали да се ценят техниката и красотата при изпъленение на хватките.

Сред спортовете на олимпиади бил и юмручният бой. Колкото и да се спазвали някои правила, често двубоите завършвали със сериозни травми. За най-жестока дисциплина в летописите обаче е сочен т. нар. панкратеон – смесица от борба и юмручен бой. Той не е бил популярен сред атлетите, но масите искали кървави зрелища. Днес подобие на този спорт е кечът. Въпреки че имало правила, често боевете завършвали с фрактури на главата и крайниците.

Закриването на игрите било съпътствано със състезания с колесници. Имало дисциплина с два коня (бига) и с четири (квадрига). Най-опасно било завиването покрай стълбовете за обръщане. След 648 г. имало и надбягвания с коне, които били без седла и стреме. По-късно била въведена дисциплината, при която ездачът слизал бързо от коня, докосвал земята, а след това акробатично пак го яхвал...

Спонсори

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC