Стефка Костадинова и Валентин Йорданов поощриха млади спортисти при откриване Базара на книгата

Стефка Костадинова и Валентин Йорданов поощриха млади спортисти при откриване Базара на книгата

Президентът на БОК Стефка Костадинова и първият вицепрезидент Валентин Йорданов бяха сред официалните гости при откриването на пролетния Базар на книгата в НДК.

Белчо Горанов отличи най-добрите при закриването на ски-сезона

Белчо Горанов отличи най-добрите при закриването на ски-сезона

Генералният секретар на БОК Белчо Горанов бе сред официалните лица на тържествената церемония по закриване на ски-сезон 2016/2017 г, организирана от БФ Ски и БОК. Приятелите на белите спортове изпращат една от най-успешните зими, в която Радослав Янков донесе още един кристален глобус в България – този път малкия трофей за краен победител в дисциплината паралелен гигантски слалом в сноуборда. 

Белчо Горанов награди призьорите във Великденския турнир за деца, лишени от родителски грижи

Белчо Горанов награди призьорите във Великденския турнир за деца, лишени от родителски грижи

Белчо Горанов, генерален секретар на БОК, награди призьорите във Великденски турнир за деца, лишени от родителски грижи. 27-ото издание на събитието се организира от „Българска спортна федерация за деца лишени от родителски грижи”(БСФДЛРГ), която вече е преименувана на „Българска спортна федерация за деца и младежи в риск“.

Стефка Костадинова преизбрана за председател на БОК

Стефка Костадинова преизбрана за председател на БОК

Стефка Костадинова бе преизбрана днес за председател на Българския олимпийски комитет с нов 4-годишен мандат. По време на редовното Отчетно-изборно събрание за Костадинова с тайно гласуване вота си дадоха 49 от 51 гласували членове, двама бяха против, при отсъствието на други кандидатури.

Недостижимите 209 на Стефка Костадинова в уникален фотоалбум „Да прескочиш света“

Недостижимите 209 на Стефка Костадинова в уникален фотоалбум „Да прескочиш света“

Днес в Музея на спорта бе официално представено илюстрованото издание, посветено на 30-годишнината на едно знаменито за българския и световния спорт събитие: поставянето на световния рекорд в скока на височина за жени 209 см по време на Световното в Рим 1987.

В зората на олимпийските игри

Според една от легендите основателят на олимпийските игри е Херакъл, който в чест на победата над елинския цар Авгий устройва състезания по надбягвания с колесници между четиримата си братя. Той определил разстоянието с 600 стъпки, а победителя окичил с лавров венец. Според друга - игрите са в чест на победата на Зевс над баща му Хронос в борбата за господство.

Първата достоверна олимпийска записка датира от 776 г. пр. н. е. Запазено е името и на победителя в бягането – Кройба, готвач от Елида. Състезанията винаги започвали при пълнолуние - първото след лятното равноденствие. А арена на спортните сблъсъци била областта Олимпия в Пелопонес (Гърция). По време на олимпиадите се прекратявали бойните действия, дори се сключвали мирни договори.

Надпреварата се откривала с лекоатлетически надбягвания на разстояние един “малък стадий” (167-192 метра). Според една от легендите най-голям бил “стадият” в град Олимпия (950 м), защото бил измерен лично от Херакъл. От “стадий” произлиза и днешната дума “стадион”. Атлетите се построявали пред една линия и след сигнал от съдията обикаляли “стадия”. Първоначално жените нямали право да присъстват и да участват в състезанията, а нарушителките били наказвани със смърт. По-късно се появяват отделни олимпиади и за представителките на нежния пол, на които те пробягвали 160,22 м с разпуснати коси и туники до коленете. Победителките получавали лавров венец и се посвещавали на богинята Хера - покровителка на игрите.

Няколко били дисциплините - хвърлянето на копие – на разстояние и по някаква цел.

При скок на дължина състезателите скачали с две малки гирички в ръце. Смятало се, че металните топки балансирали по-добре ръцете и тялото, дори изтласквали тялото по-далеч.

В хвърлянето на диск състезателите използвали уреди с диаметър между 24 и 36 см, които тежали между 4-5 кг, дори стигали 6 кг. Те били изработени от камък, желязо или олово. Хвърлянето ставало от място, като се забранявало засилването. Известни до днес са две дисциплини – хвърляне на разстояние и на височина, като при втората за победител бил обявяван този, чийто диск падне последен.

Според една от легендите богинята Атина научила цар Тезей да се бори, а след това той създал първите правила в този спорт. За олимпийските игри били подготвяни полощадки, посипани със ситен пясък. Двойките се определяли чрез жребий. Преди гонга състезателите се намазвали със зехтин, за да може тялото да бъде по-гъвкаво и по-трудно за хващане от противника. За чиста победа се смятало, когато единият вдигнел високо над главата си другия и после го хвърлял на пясъка или извън него. Постепенно в тази дисциплина започнали да се ценят техниката и красотата при изпъленение на хватките.

Сред спортовете на олимпиади бил и юмручният бой. Колкото и да се спазвали някои правила, често двубоите завършвали със сериозни травми. За най-жестока дисциплина в летописите обаче е сочен т. нар. панкратеон – смесица от борба и юмручен бой. Той не е бил популярен сред атлетите, но масите искали кървави зрелища. Днес подобие на този спорт е кечът. Въпреки че имало правила, често боевете завършвали с фрактури на главата и крайниците.

Закриването на игрите било съпътствано със състезания с колесници. Имало дисциплина с два коня (бига) и с четири (квадрига). Най-опасно било завиването покрай стълбовете за обръщане. След 648 г. имало и надбягвания с коне, които били без седла и стреме. По-късно била въведена дисциплината, при която ездачът слизал бързо от коня, докосвал земята, а след това акробатично пак го яхвал...

Спонсори

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC