Вече 30 години световният връх в скока на височина е български с 209 см

Вече 30 години световният връх в скока на височина е български с 209 см

Днес, 30 август, се навършват точно 30 години от едно историческо за България и за глобалния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина.

Валентин Андреев с бронз на Европейския олимпийски фестивал в Унгария

Валентин Андреев с бронз на Европейския олимпийски фестивал в Унгария

Валентин Андреев спечели бронз на продължаващия четвърти ден в Унгария Европейски олимпийски младежки фестивал.

Резултати на живо от феста в Гьор

Резултати на живо от феста в Гьор

Резултати на живо от европейския олимпийски младежки фествал в Гьор, Унгария, може да следите на следния линк

Фотоизложба „Спортът е за всички“ бе открита на Моста на влюбените до НДК

Фотоизложба „Спортът е за всички“ бе открита на Моста на влюбените до НДК

Под мотото „Емоцията е повече от победата“ тази вечер бе открита Фотоизложбата „Спортът е за всички“. На Моста на влюбените до НДК се събраха много столичани и гости на града, а министърът на спорта Красен Кралев официално откри изложбата.

Йорданка Благоева и Мария Гроздева посрещнаха щафетата с олимпийския огън  в НСА

Йорданка Благоева и Мария Гроздева посрещнаха щафетата с олимпийския огън в НСА

Вицепрезидентът на БОК Йорданка Благоева и най-титулуваната ни спортистка Мария Гроздева посрещнаха щафетата със символичния олимпийски огън в НСА, с което бе отбелязан Международния олимпийски ден и Деня на българския олимпиец.

Българи в МОК

България има 5-има членове в МОК. Димитър Цоков е избран за член на организацията още през 1906 г., а д-р Димитър Станчов – през 1913-а. И двамата са дипломати, приближени на Фердиданд. През 1929 г. на поста идва Стефан Чапрашиков. От 1994-та до 1952 г. няма наш представител в олимпийското семейство. Корекцията е направена през 1952-ра, когато в структурите на МОК е приет ген. генерал Владимир Стойчев. Той е на поста до 1982-ра. Овакантеното място се заема едва 5 години по-късно от Иван Славков. Членството му обаче е прекратено на сесията в Сингапур през юли 2005-а заради нарушаване принципите на Олимпийската харта.

dimitartzokovДимитър Цоков (1906-1912 г.)

Роден е на през 1864 г. в Свищов. Завършва “Робърт колеж” в Цариград и Юридическия факултет в Париж. Дипломат от кариерата. С политическата си ориентация към Англия, Франция и Русия привлича вниманието на Кубертен. Приет е за член на МОК заради приноса на България като съучредител на първите модерни олимпийски игри (1896 г.). Тогава той е пълномощен министър в Лондон. В навечерието на Първата световна война подава оставка в знак на несъгласие с водената от Фердинанд политика. Вероятно по същите причини се оттегля и от МОК.

dimitarstanchov Димитър Станчов (1913-1929 г.)

Роден през 1863 г. в Свищов. Завършил е Юридическия факултет във Виенския университет. Бил е министър на външните работи, за кратко е примиер на Царска България и пълномощен министър в Лондон. Владее 8 езика. Още от началото на своята дейност работи за основаването на БОК. На 30 март 1923 г. комитетът вече е факт, а за председател е избран полк. Ефтим Китанчев. През 1927 г. Станчов оглавява БОК. Три години по-късно подава оставка и от двете организации и се оттегля във Варна.

stefanchaprashikovСтефан Чапрашиков (1929-1944 г.)

Роден е през април в Горна Джумая (сега Благоевград). Завършил е правни науки в Парижкий университет. Крупен български индустриалец, износител на тютюн за Германия, Чапрашиков е доверено лице на царския двор и дипломат от кариерата. Пълномощен министър във Виена и Москва. През септември 1929-а по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК. В края на същата година става и почетен председател и на БОК. Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от Германия дарение за 20 000 марки, така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Завещава цялия си архив на БАН и оставя на БОК къщата си на ул. “Шипка” № 20, за да бъде построен Дом на българския спорт. До днес нищо от това дарение не е запазено.

292434 3502895620849 1898490012 aГен. Владимир Стойчев (1952-1987 г.)

Той е най-дългогодишният член в МОК за България . Роден е на 7 април 1892 г. От 1956 до 1960 г. е в Изпълкома на МОК – единствен представител по това време от бившите социалистически страни. Говори 9 езика. След игрите в Стокхолм през 1912-а се увлича по ездата и започва военната си кариера. Дипломат в Лондон и Париж. Оглавява дипломатическата ни мисия във Вашингтон.Като състезател по конен спорт участва на олимпиадата “Париж '24” (11-и от 99 състезатели) и в “Амстердам '28”. Най-голямото му признание като спортист идва през 1927-а в Люцерн, където е провъзгласен за “маестро на висшата езда”.След възстановяването на БОК през 1951-ва става негов председател.Ползва се с изключителен авторитет в световното олимпийско движение. През 1957 г. София е домакин на 53-ата сесия на МОК. Дотогава тази чест не е оказвана на нито една източноевропейска страна. Този форум дава значителен тласък волейболът да бъде приет в олимпийската програма. По-късно през 1973-та Варна приема 10-ия конгрес и 74-ата сесия на МОК. Конгресът е под мотото “Спортът за един мирен свят”, станал емблематичен за цялото олимпийско движение. Пет години след това София е домакин на 9-ата Генерална асамблея на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети (АЕНОК). Поради напредналата си възраст Генерала се оттегля от МОК и от БОК през 1987 г.

 bok-slavkovИван Славков (1987-2005 г.)

“Той е приятен млад човек, знае езици и никак не е вчерашен, за да го лансираме”, така през 1987 г. ген. Владимир Стойчев представя пред сесията на МОК Иван Славков.

Роден е на 11 май 1940 г. в София. Висшето си образование завършва в Техническия университет. От 1956-а до 1964 г. е в националния отбор по водна топка. Кариерата си на журналист започва във в. “Труд” и “Работническо дело” (1967-1969 г.). Следват: главен редактор на сп. “Българско фото” (1983-1989 г.), генерален директор на БНТ (1971-1982 г.), зам.-председател на Комитета за култура (1976-1981 г.).Бил е член в 4 комисии на МОК, както и на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети. Инициирал е много прояви на националните олимпийски комитети на балканските страни. През 1982-ра е съучредител на Българската национална олимпийска академия.Славков е зам.-председател на организационния комитет по кандидатурата на София за домакинство на зимните игри през 1992-ра и 1994 г. Той е професор по спортен мениджмънт и социално управление на Киевския университет, доктор хонорис кауза на НСА “Васил Левски”.През юли 2005 г. на сесията в Сингапур е изключен от МОК заради нарушаване на олимпийските принципи.

bok-n.georgiev-pic Николай Георгиев

Николай Георгиев е единственият българин досега, който работи в Олимпийския музей в Лозана. По-точно той е служител на Учебния център към музея. Изследва развитието на програмата на игрите, има публикувани от МОК над 40 труда за спортовете и дисциплините на олимпиадите.
Георгиев завършва Френския колеж в София през 1943 г. и записва право. Син е на генерал Ничо Георгиев, екзекутиран от Народния съд на 21 април 1945 г. В смутните години Георгиев все пак успява да се дипломира, бие се и е ранен на фронта. Обявен за син на фашист, не може да работи по специалността, сменя много служби. През 1957 г. ген. Владимир Стойчев го взима в международния отдел на БОК, а от 1968-а е организационен секретар на БОК.
През 1983-та по време на посещение на Хуан Антонио Самаранч у нас разговаря с маркиза насаме, който му обещава да го вземе на работа в МОК.
Георгиев признава, че при идването си в БОК Иван Славков веднага му подава ръка и започва да му помага. Самаранч праща всяка година писма за назначение в МОК, но МВР ги спира. През 1987-а Георгиев получава от Славков “петолъчката” на Тодор Живков и от пощата се обажда на олимпийския шеф в Лозана. После Самаранч лично разговаря с Живков по телефона и след 20 дни Георгиев заминава за Лозана. Завършил живота си в швейцарската столица през октомври 2005-а.

Спонсори

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC