БОК отличи със „Специален медал“ Анатоли Илиев

БОК отличи със „Специален медал“ Анатоли Илиев

Българският олимпийски комитет (БОК) отличи новатора в спортния мениджмънт у нас, дългогодишен организатор и изтъкнат деятел Анатоли Илиев със „Специален медал на БОК“

Белчо Горанов бе сред гостите на откриването на колообиколката на България

Белчо Горанов бе сред гостите на откриването на колообиколката на България

Генералният секретар на БОК Белчо Горанов беше гост на церемонията преди официалния старт на 67-та колоездачна обиколка на България.

Русе, Бургас и Варна с най-много медали на олимпийския фест, СНИМКИ

Русе, Бургас и Варна с най-много медали на олимпийския фест, СНИМКИ

Младите спортни таланти на Русе, Бургас и Варна си тръгнаха с най-много отличия от завършилия днес в курортен комплекс Албена Олимпийски младежки летен фестивал.

Спортни легенди приветстваха младите ни олимпийци в Албена, СНИМКИ

Спортни легенди приветстваха младите ни олимпийци в Албена, СНИМКИ

Олимпийската шампионка Екатерина Дафовска приятно изненада с присъствието си участниците в тазгодишния олимпийски младежки летен фестивал в Албена. Златната медалистка от Нагано 1998 и председател на федерацията по биатлон бе сред официалните гости, открили събитието тазисутрин.

"Възраждане Фест“ рестартира ученическите състезания

Надпреварите от програмата на „Възраждане спорт фест“ на практика рестартираха днес след дълга пауза ученическите състезания в столицата.

За Барона, Лекаря и идеята

Разпален разговор по време на състезание. Кинорежисьор, който работи над спортен филм за първи път в живота си и се кани да снима в Пекин, пита невинно: "Защо все пак олимпийските игри са толкова важно нещо?"

ВЕРА МАРИНОВА-АТКИНСЪН
в "7 дни спорт"

"Защото те са надежда на човечеството да се съхрани", изтърсвам все още в стрес от последните новини. 19 младежи убити с нож от началото на годината от други младежи. Последното, 19-о момче, убито посред бял ден в Лондон. Срещу затлъстяването на подрастващите вече се вземали сериозни мерки. Бомбени самоубийци влекат след себе си невинни жертви по света. Картината в Ирак е мрачна. Цените на бензина полудяха. Земетресения, наводнения, урагани, хора без покрив... Това са новините. Това показва света като доста несигурно място за живот. И то само месец преди да заговорим за "спорта, който допринася за един мирен свят, пълен с хармония и разбирателство".

"Никога не е късно да се направиш за резил"

greeceВ Гърция всяка година правят опити за възстановка на първите модерни олимпийски игри през 1896 г. Стартът на 100 м може би е изглеждал така…

мисля си конфузно. После се инатя сама пред себе си: а защо все пак сто и кусур години след възобновяването на олимпийските игри те все още нямат равностоен еквивалент като фокус на света към нещо веднъж на 4 години?
Заради неповторимото зрелище?
Заради възможността да издигаме националния си престиж?
Заради милиардите, които се въртят от и чрез една олимпиада?
Защо точно преди или по време на игрите стават събития, които така директно разкриват раните на света?

- Демонстративно вдигнатият юмрук на чернокожия атлет Джеси Оуенс по време на награждаването му в Берлин 1936.
- 11-те жертви на атентата в Мюнхен 1972.
- Бойкотът на московските игри през 1980.
- Огледалната му реакция в Лос Анджелис 1984.
- Инцидентът в олимпийския парк на Атланта 1996.
- Бойкотиране на игрите тук и там от страни, недоволни от политиката на други страни.
- Последните събития в Тибет.

Списъкът на протестите може да продължи със страници.
Защото, решавам, олимпийските игри са се превърнали в хроника на човешкото развитие. Ведно с периодичната демонстрация на всичките нови технологии за комуникации, строителство и архитектура. Но някъде в основата продължава да мъждука надеждата за един по-добър свят.

Олимпизмът вече се е превърнал в религия на която всички религии отдават почит поне веднъж на всеки 4 години. Превърнал се е в хроника на надеждата. Както преди новата ера, когато елините спирали войните за малко и са се надявали те да не започнат отново след Игрите.

Защо французинът барон Пиер дьо Кубертен въпреки противоречията на 19-и век (или може би точно заради тях) е успял да наложи идеята за възобновяването на древните олимпийски игри? Дали се е надявал на това тяхно дълголетие в съвременния свят?
Кой е всъщност Кубертен и как стига до идеята?

Баронът Пиер де Кубертен

Роден е в Париж навръх Нова година - 1 януари 1863 година, в голямо и заможно благородническо семейство, получило титлата си още през 15-и век. Баща му, Шарл де Фреди де Кубертен, е художник. Майка му, също от благородническо потекло, е тази, която в най-голяма степен влияе за класическото образование на Пиер, най-малкия от тримата им синове. Сестра му Мари е отлична ездачка и е завършила парижката Сорбона.

Въпреки че има талант и сърце за изкуството (Кубертен свири на пиано и рисува добре), той постъпва във Военната академия "Сент Сир" и после следва право в Париж. После изкарва курса по политически науки, но професионален политик не става. Още млад се впуска в страстна дългогодишна работа за прокарване на образователна реформа във Франция.

Кубертен е израснал с внушението, че родината му е била унижена във Френско-пруската война поради това, че французите са твърде изнежени и недостатъчно физически подготвени, за да бъдат добри бойци. По това време във Франция доминира разбирането, че физическото усилие отнема твърде голямо количество енергия, което пречи на интелектуалното развитие на човека. А Кубертен вярва точно в обратното - че интелектуалното израстване на човека е тясно свързано с физическото здраве и дееспособност. Той търси пътища да наложи баланс в образованието.
Търси примери от миналото. Това го води към класиката и игрите на древните елини.

Като богат аристократ Кубертен не е принуден да работи за насъщния. Той е много образован, много амбициозен и много целенасочен светски човек. Част от свободното му време минава в езда, фехтовка, бокс и гребане (последното буквално до последния му час!). Той е страстен и много убедителен оратор. Няма врата, която не може да отвори, ако пожелае. Води кореспонденция с американския президент Теодор Рузвелт, с английския премиер Гладстон и с мнозина други изтъкнати личности на века. Пише и публикува много и често.

Неговата библиография включва 30 тома, 45 брошури и повече от 1200 публикации със статии, доклади, есета и научни студии по най-различни въпроси, от педагогиката до политиката и от изкуството до социологията. Малко известен е фактът, че сред многобройните му статии на политическа и социална тема има и такава със заглавие "Съвременната България".

Така още в ранните си 20 години Кубертен започва да проучва системите на образование в различни страни в Европа и отвъд океана. С тази цел министърът на образованието го изпраща в САЩ и Канада. И все пак най-голямо е любопитството му към английската образователна система поради силно застъпеното в нея физическо възпитание. Той вижда точно в това ключа за възпитанието на корава нация. Кубертен е силно впечатлен от възпитателните теории на Томас Арнолд, който е въвел спорта като основен предмет на образованието в колежа в Ръгби. Така започват многобройните му посещения на Острова.

От всичките му срещи там обаче съдбовна се оказва срещата му с един английски лекар на име д-р Уилям Пени Брукс през 1890. Тогава Кубертен е на 27 години, а Брукс на 81. Нататък Кубертен ще говори за Брукс като за свой ментор, а д-р Брукс ще оцени ентусиазма на младия си приятел и битката му да направи общата мечта реалност. По ирония на съдбата Брукс не доживява да види възкресението на игрите в Атина 1896. Той почива няколко месеца преди това. (Следва)

Спонсори

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC