Моката заби жалона преди 55 г. в Хелзинки

1952s boris_georgievОлимпийската част е най-ценната от спортната съкровищница на България. Макар и по-бавно през последните години, тя вече се пълни с третата си стотица медали. Досега олимпийските отличия са 213 - 51 златни, 85 сребърни и 77 бронзови. С голяма част от тях България е била четири пъти между първите 10 страни в неофициалното класиране по нации на олимпийски игри. Първият медал, с който е започнала да се пълни безценната колекция, е от най-скромните - бронзовите.

Асен Минчев във в. "7 дни спорт"

През тези августовски дни се навършват 55 години от първото издигане на българското знаме зад почетната стълбичка. В боксовия турнир в Хелзинки '52 бронз в кат. до 75 кг взима Борис Георгиев - Моката.
На международния ринг това може и да не е епохално събитие, но за българския бокс, а и за целия ни спорт изобщо е крайъгълен камък. Дава тласък за развитие на майсторството на спортистите на България, направило страната ни уважаван участник и желан партньор в международния спортен живот. В това са силата, значението, блясъкът на този спортен подвиг на Борис Георгиев. Мисията на първопроходец заслужено донесе на Моката и най-високата оценка на международното олимпийско движение. При едно от гостуванията си в София тогавашният президент на МОК Хуан-Антонио Самаранч му връчи най-престижното отличие на организацията - сребърната Огърлица с олимпийския орден.

mokataИзвън спортно-техническите умения решаваща за успешния път на Моката в Хелзинки е и силната му воля. Още след първия си мач срещу Щурмер (Люкс), макар и победител, българският боксьор слиза от ринга със силни болки в ръцете.

Двете му китки са лошо контузени и преди всеки следващ мач ги замразяват с хлоретил.

За олимпийския ринг Георгиев тръгва от родния Добрич, където за първи път слага ръкавици на 16 г. Не се разделя с бокса и в казармата, където попада на известния треньор в ЦСКА Константин Николов - Замората. Остава в армията и стига до чин подполковник от ВВС. Дълго време отговаря за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци, където го заварва пенсионирането му.
Последвалите години не са от най-добрите, преживени от него. Продължават да го тачат и канят на многобройни тържества и юбилеи, но честитките и букетите не носят хляб на 4-членното му семейство. Това е причината първият българин с олимпийски медал допреди две и половина години да е хамалин в близкото до София Чепинци.
Да става в 4,15 ч., за да има време и за един крос та в 7,30 да е на работното си място.

На такъв респект към задълженията си Моката е навикнал още от първите стъпки в бокса. Трябва да се прибавят и чисто човешките му качества: честност, всеотдайност, скромност, граничеща с притеснителност. Така става ясно защо Борис Георгиев се радва на всеобщо уважение и признателност.
Моката винаги е бил влюбен в pодината. Неговото чувство за патриотизъм, доразвито в годините му в спорта и армията, е пословично. То най-ярко личи, когато му предложат да поздрави участниците в тържеството, на което е поканен, дори и сега, вече на 79 години. Обикновено започва тихо и дори малко неуверено. Постепенно повишава тона, започват - отначало леко, да проблясват родолюбиви думи и изрази, все повече се разпалва на патриотични теми, за да призове накрая присъстващите спортисти на всеотдаен труд за постигане на високи резултати в прослава на Майка България! (Б.а. - последните думи цитирам дословно.) Подобно на командир към бойците си пред решителна атака. Преди него така правеше и големият спортист и войник, генерал-полковник Владимир Стойчев.