Английската кралица приветствала Стоянка Груйчева и Сийка Келбечева в "Монреал 76"

kelbecheva gruicheva2Наскоро Стоянка Груйчева отпразнува рожден ден. Олимпийската ни шампионка и партньорката й в лодка Сийка Келбечева разказаха за незабравими мигове от звездната си кариера пред в. "7 дни спорт".

Олимпийската шампионка по гребане Стоянка Груйчева е родена на 18 март 1955 г. в с. Старосел, Пловдивска област. По този повод я потърсихме по телефона в Пловдив, където тя живее и работи. В тон със зодиакалния си знак - Риби - тя отпразнува рождения си ден без много шум, с колеги и приятели. Пожела си преди всичко здраве и повече поводи за празнуване.

Синът й Явор е на 29 години и работи във фирма за строителни материали. Самата Груйчева е главен експерт за Пловдивска област в Държавната агенция за младежта и спорта. Изпълнява ролята на координатор между агенцията, общинските служби и спортните организации, оказва и методическа подкрепа, когато я потърсят. Често се вижда с някогашната си партньорка Сийка Келбечева, която също живее със семейството си в Града под тепетата. Келбечева преподава физическо възпитание в Английската гимназия и е председател на клуба по гребане Хеброс. Преди година (на 1 декември) отпразнува 55-годишен юбилей. Дъщеря й Таня и синът й Емил също работят в Пловдив.
Eто какво си спомнят Груйчева и Келбечева за кариерата си, увенчана с онзи знаменит златен медал от игрите в Монреал през 1976.

kelbecheva gruicheva_copy"Бях студентка по математика в Пловдивския университет, когато една колежка ме заведе да тренирам гребане. Това се случи през 1970 година - разказва Келбечева. - Гребането взе да ми харесва. Отначало треньор ми беше Андон Субашев. След две години имаше контролни на националния отбор. Представих се успешно и ме взеха при националите."
"В осми клас тренирах баскетбол. Случайно видях на корицата на едно списание лодка осморка и тази снимка много ме впечатли - спомня си Груйчева. - По-късно - вече бях трети курс в Техникума по обществено хранене - дойде Милка Кулева да набира момичета за своя отбор по гребане. Стоях до вратата на класната стая, треньорката се приближи и ме попита: "Искате ли да тренирате гребане?". На мен това ми беше мечта още от онази снимка в списанието. Започнах тренировки през 1972 г. Нашият спорт е много тежък, натоварванията са големи и прекалено ранното започване на подготовка може да доведе само до отказване. Аз започнах на 17 години. През 1974 г. отидох в националния отбор, в осморка, а Сия беше в четворка. Точно тогава Николай Здравков стана треньор на представителния отбор мъже и жени. Търсеше момичета за двойката без рулеви. Реши, че е по-удобно в екипа да сме от един град, и ни събра в една лодка

Отначало двете пловдивчанки са без личен треньор, но, както се казва, всяко зло за добро. Взема ги руснакът Виктор Дорофеев, дошъл като консултант в отбора. По онова време конкуренцията е жестока, по пет-шест лодки се състезават за титулярно място. Стоянка и Сийка имат късмет - Дорофеев се оказва интелигентен и опитен треньор, който веднага печели доверието им. Той лично прави центровката на лодката им и разни други тънкости, които само добрият специалист знае. Както си спомнят двете, разликата била осезаема - все едно да седиш на разкривен стол и изведнъж да се преместиш в удобно кресло. А удобството е важно: двойката без рулеви е най-техничната дисциплина в гребането, затова всеки елемент трябва да се отработи до постигането на пълен синхрон.
През март 1975 г. националите са на подготовка в резервата Ропотамо. Край лодките им сноват риби, дълги по 60-70 см.

Ловят ги с ръце и вечер ги пържат
Оказва се, че вкусната риба е кефал, който в размножителния период е напълно неориентиран. С всяка следваща гонка Келбечева и Груйчева стават все по-добри. За два месеца се подготвят за световното в Нотингам. Завършват четвърти с фотофиниш, само стотни ги делят от бронзовия медал. Все още им липсва опитът от големи състезания, но четвъртото място ги амбицира.

Лагерите следват един след друг - тренировки от тъмно до тъмно. Упоритост, чувство към водата, много труд и всеотдайност са основните изисквания в техния спорт. Но подготовката е не само в гребния канал - редуват се ски бягане, кросове, щанги, спортни игри. Дори когато вали дъжд и лодките се пълнят с вода, двете продължават неуморно да гребат.

Една вечер на Белмекен Здравков разнообразява програмата с дискотека. Стоянка отказва да отиде.

"Щом не искаш дискотека, ще вдигаш щанги!"
категоричен е треньорът. За един час през ръцете й преминават 10 тона. Е, тя е свикнала. В залата са имали четиричасови тренировки с по 70 тона.
На регатата в Есен през 1976 г. Сийка и Стоянка вече побеждават всички, дори страховитите лодки на ГДР и ФРГ. Във Виши (Фр) отново са първи, прекъсвайки вече трайно хегемонията на германките.

Тактиката на нашите момичета в Монреал е проста: да дадат всичко от себе си. През нощта преди състезанието Стоянка сънува, че двете със Сийка се качват по външните стълбища на блока в олимпийското село. На една от площадките застигат Светла Оцетова и Здравка Йорданова от двойката скул и продължават нагоре. Събужда се и се пита какво означава този сън. Какво друго, освен че и двете лодки ще станат първи? Не го разказва на никого. На финала най-сериозните съпернички са ГДР, ФРГ и СССР. Стартират, 600 м се движат с добро темпо. На 200 м от финала забелязват, че лодката на ГДР е на една линия с тяхната. Чува се гласът на Стоянка: "Давай, Сийо!"

"Преди последните 200 метра чувствах, че някаква огромна тежест ми затиска раменете. Чух гласа на Таня и сякаш някаква ръка махна тежестта от мен. Започнахме финалния спринт. Финиширахме и погледнах таблото. Бяхме първи. Не можехме да повярваме. От умора едва излязохме от лодката. Когато изпълняваха нашия химн и всички бяха станали на крака, сред публиката видяхме английската кралица", разказва Келбечева. Те двете и двойката скул на Здравка и Светла донасят първите олимпийски титли за българското гребане.

За времето до Московската олимпиада шампионките от Пловдив правят още една решителна крачка в живота си. Омъжват се и стават майки. През 1979 г. са отново заедно, за да се подготвят за Москва '80. Треньор им е пак Дорофеев. Предстои им тежка година с много натоварвания. Макар че са олимпийски шампионки, мястото им за Москва съвсем не е сигурно.

Оставили са семейства, деца, започват проблеми с килограмите
Подлагат се на глад и напрегнати тренировки и успяват да смъкнат по 7-8 кг. Доказват се на международната регата в Панчарево. В Москва пак се събират най-силните лодки от ГДР, СССР, Чехия, Румъния, Полша. Нашите печелят бронзов медал, но са убедени, че са могли да се класират и по-напред, ако са имали повече предолимпийски стартове.
След това двете се разделят със спорта. Сийка Келбечева работи като методист, началник водни спортове в дружество "Тракия", известно време заедно със съпруга си Емил Барбулов са треньори в Гърция. Понастоящем преподава и ръководи гребен клуб Хеброс. Бившите съотборнички си остават тясно свързани със спорта. И дори нещо повече - и досега са добри приятелки.