БOK и Fibank наградиха медалистките от олимпиадата в Токио

БOK и Fibank наградиха медалистките от олимпиадата в Токио

Българският олимпийски комитет и неговия генерален спонсор Fibank (Първа инвестиционна банка) наградиха днес на изискано тържество медалистките ни от олимпийските игри в Токио и техните треньори.

Игрите бяха закрити, България е 30-а по медали

Игрите бяха закрити, България е 30-а по медали

България завърши на 30-то място в класирането по медали с 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала на олимпийските игри в Токио 2020.

Снимки на

Снимки на "златния" ансамбъл

Ансамбълът донесе първа олимпийска титла за художествената гимнастика и шеста за България от Токио 2020.

Ансамбълът донесе трето злато за България

Ансамбълът донесе трето злато за България

Ансамбълът по художествена гимнастика донесе трето злато за България от олимпийските игри в Токио след титлите на Ивет Горанова в каратето и Стойка Кръстева в бокса.

Шампионката Стойка Кръстева бе поздравена от председателя на БОК

Шампионката Стойка Кръстева бе поздравена от председателя на БОК

Президентът на БОК Стефка Костадинова първа поздрави лично по телефона шампионката Стойка Кръстева, който ликува със златото в категория до 51 кг на турнира по бокс в Токио.

България е сред 14 страни на първите модерни игри АТИНА 1896
На олимпийски игри България е спечелила 230 МЕДАЛА.

Английската кралица приветствала Стоянка Груйчева и Сийка Келбечева в "Монреал 76"

kelbecheva gruicheva2Наскоро Стоянка Груйчева отпразнува рожден ден. Олимпийската ни шампионка и партньорката й в лодка Сийка Келбечева разказаха за незабравими мигове от звездната си кариера пред в. "7 дни спорт".

Олимпийската шампионка по гребане Стоянка Груйчева е родена на 18 март 1955 г. в с. Старосел, Пловдивска област. По този повод я потърсихме по телефона в Пловдив, където тя живее и работи. В тон със зодиакалния си знак - Риби - тя отпразнува рождения си ден без много шум, с колеги и приятели. Пожела си преди всичко здраве и повече поводи за празнуване.

Синът й Явор е на 29 години и работи във фирма за строителни материали. Самата Груйчева е главен експерт за Пловдивска област в Държавната агенция за младежта и спорта. Изпълнява ролята на координатор между агенцията, общинските служби и спортните организации, оказва и методическа подкрепа, когато я потърсят. Често се вижда с някогашната си партньорка Сийка Келбечева, която също живее със семейството си в Града под тепетата. Келбечева преподава физическо възпитание в Английската гимназия и е председател на клуба по гребане Хеброс. Преди година (на 1 декември) отпразнува 55-годишен юбилей. Дъщеря й Таня и синът й Емил също работят в Пловдив.
Eто какво си спомнят Груйчева и Келбечева за кариерата си, увенчана с онзи знаменит златен медал от игрите в Монреал през 1976.

kelbecheva gruicheva_copy"Бях студентка по математика в Пловдивския университет, когато една колежка ме заведе да тренирам гребане. Това се случи през 1970 година - разказва Келбечева. - Гребането взе да ми харесва. Отначало треньор ми беше Андон Субашев. След две години имаше контролни на националния отбор. Представих се успешно и ме взеха при националите."
"В осми клас тренирах баскетбол. Случайно видях на корицата на едно списание лодка осморка и тази снимка много ме впечатли - спомня си Груйчева. - По-късно - вече бях трети курс в Техникума по обществено хранене - дойде Милка Кулева да набира момичета за своя отбор по гребане. Стоях до вратата на класната стая, треньорката се приближи и ме попита: "Искате ли да тренирате гребане?". На мен това ми беше мечта още от онази снимка в списанието. Започнах тренировки през 1972 г. Нашият спорт е много тежък, натоварванията са големи и прекалено ранното започване на подготовка може да доведе само до отказване. Аз започнах на 17 години. През 1974 г. отидох в националния отбор, в осморка, а Сия беше в четворка. Точно тогава Николай Здравков стана треньор на представителния отбор мъже и жени. Търсеше момичета за двойката без рулеви. Реши, че е по-удобно в екипа да сме от един град, и ни събра в една лодка

Отначало двете пловдивчанки са без личен треньор, но, както се казва, всяко зло за добро. Взема ги руснакът Виктор Дорофеев, дошъл като консултант в отбора. По онова време конкуренцията е жестока, по пет-шест лодки се състезават за титулярно място. Стоянка и Сийка имат късмет - Дорофеев се оказва интелигентен и опитен треньор, който веднага печели доверието им. Той лично прави центровката на лодката им и разни други тънкости, които само добрият специалист знае. Както си спомнят двете, разликата била осезаема - все едно да седиш на разкривен стол и изведнъж да се преместиш в удобно кресло. А удобството е важно: двойката без рулеви е най-техничната дисциплина в гребането, затова всеки елемент трябва да се отработи до постигането на пълен синхрон.
През март 1975 г. националите са на подготовка в резервата Ропотамо. Край лодките им сноват риби, дълги по 60-70 см.

Ловят ги с ръце и вечер ги пържат
Оказва се, че вкусната риба е кефал, който в размножителния период е напълно неориентиран. С всяка следваща гонка Келбечева и Груйчева стават все по-добри. За два месеца се подготвят за световното в Нотингам. Завършват четвърти с фотофиниш, само стотни ги делят от бронзовия медал. Все още им липсва опитът от големи състезания, но четвъртото място ги амбицира.

Лагерите следват един след друг - тренировки от тъмно до тъмно. Упоритост, чувство към водата, много труд и всеотдайност са основните изисквания в техния спорт. Но подготовката е не само в гребния канал - редуват се ски бягане, кросове, щанги, спортни игри. Дори когато вали дъжд и лодките се пълнят с вода, двете продължават неуморно да гребат.

Една вечер на Белмекен Здравков разнообразява програмата с дискотека. Стоянка отказва да отиде.

"Щом не искаш дискотека, ще вдигаш щанги!"
категоричен е треньорът. За един час през ръцете й преминават 10 тона. Е, тя е свикнала. В залата са имали четиричасови тренировки с по 70 тона.
На регатата в Есен през 1976 г. Сийка и Стоянка вече побеждават всички, дори страховитите лодки на ГДР и ФРГ. Във Виши (Фр) отново са първи, прекъсвайки вече трайно хегемонията на германките.

Тактиката на нашите момичета в Монреал е проста: да дадат всичко от себе си. През нощта преди състезанието Стоянка сънува, че двете със Сийка се качват по външните стълбища на блока в олимпийското село. На една от площадките застигат Светла Оцетова и Здравка Йорданова от двойката скул и продължават нагоре. Събужда се и се пита какво означава този сън. Какво друго, освен че и двете лодки ще станат първи? Не го разказва на никого. На финала най-сериозните съпернички са ГДР, ФРГ и СССР. Стартират, 600 м се движат с добро темпо. На 200 м от финала забелязват, че лодката на ГДР е на една линия с тяхната. Чува се гласът на Стоянка: "Давай, Сийо!"

"Преди последните 200 метра чувствах, че някаква огромна тежест ми затиска раменете. Чух гласа на Таня и сякаш някаква ръка махна тежестта от мен. Започнахме финалния спринт. Финиширахме и погледнах таблото. Бяхме първи. Не можехме да повярваме. От умора едва излязохме от лодката. Когато изпълняваха нашия химн и всички бяха станали на крака, сред публиката видяхме английската кралица", разказва Келбечева. Те двете и двойката скул на Здравка и Светла донасят първите олимпийски титли за българското гребане.

За времето до Московската олимпиада шампионките от Пловдив правят още една решителна крачка в живота си. Омъжват се и стават майки. През 1979 г. са отново заедно, за да се подготвят за Москва '80. Треньор им е пак Дорофеев. Предстои им тежка година с много натоварвания. Макар че са олимпийски шампионки, мястото им за Москва съвсем не е сигурно.

Оставили са семейства, деца, започват проблеми с килограмите
Подлагат се на глад и напрегнати тренировки и успяват да смъкнат по 7-8 кг. Доказват се на международната регата в Панчарево. В Москва пак се събират най-силните лодки от ГДР, СССР, Чехия, Румъния, Полша. Нашите печелят бронзов медал, но са убедени, че са могли да се класират и по-напред, ако са имали повече предолимпийски стартове.
След това двете се разделят със спорта. Сийка Келбечева работи като методист, началник водни спортове в дружество "Тракия", известно време заедно със съпруга си Емил Барбулов са треньори в Гърция. Понастоящем преподава и ръководи гребен клуб Хеброс. Бившите съотборнички си остават тясно свързани със спорта. И дори нещо повече - и досега са добри приятелки.

Спонсори

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC