bg en

БОК утвърди олимпийската ни делегация за зимните игри Пекин 2022

БОК утвърди олимпийската ни делегация за зимните игри Пекин 2022

БОК утвърди българската олимпийска делегация за Пекин, 16 спортисти ще ни представят в китайската столицаМилена Тодорова и Радослав Янков ще носят знамето на откриването

Книга за провеждане на безопасни игри Пекин 2022

Книга за провеждане на безопасни игри Пекин 2022

Книгата за игрите, която представлява ръководство за провеждане на успешни и безопасни зимни олимпийски игри Пекин 2022.

Очакваме около 20 български олимпийци на игрите в Пекин

Очакваме около 20 български олимпийци на игрите в Пекин

Чрез онлайн брифинг тази сутрин Оргкомитетът на олимпийските игри в Пекин, посолството на Китай в София и Българският олимпийски кометет запознаха родните медии с подготовката, организацията и очакванията за предстоящия през февруари 2022 г. глобален спортен форум.

БОК връчи годишните си награди заедно със спортните Икари за 2021 г.

БОК връчи годишните си награди заедно със спортните Икари за 2021 г.

На церемония в гранд-хотел „София“ Българският олимпийски комитет връчи традиционните си годишни награди заедно със спортните Икари за 2021 г.

Програма за игрите Лос Анджелис 2028, която ще бъде предоставена на сесията на МОК пред февруари

Програма за игрите Лос Анджелис 2028, която ще бъде предоставена на сесията на МОК пред февруари

Списъкът на спортовете, които ще бъдат включени в Първоначалната спортна програма за Олимпийските игри Лос Анджелис 2028 / LA28 /, беше обсъден от Изпълнителното бюро (ИБ) на Международния олимпийски комитет (МОК), заедно с процеса, който ще бъде приет за преглед и финализиране на олимпийските дисциплини.

България е сред 14 страни на първите модерни игри АТИНА 1896
На олимпийски игри България е спечелила 230 МЕДАЛА.

Половин век от Първата сесия на МОК в България

bok-brundage picПоследните септемврийски дни на 1957 г. в София остават исторически за българския спорт изобщо, за родния волейбол в частност, както и за световния волейбол. И двете годишнини имат подчертано международни параметри и доказват, че още преди 50 години България е стояла на почитано място в спорта. За да се очертае по-релефно това място, е необходимо да се поясни, че през 1957 студената война между Изтока и Запада достига една от най-острите си фази, а нашата страна е на изток от желязната завеса.

Независимо от всичко МОК решава за първи път да проведе своя сесия в страна от Източна Европа. Въпреки несъгласието и десетките протести от ръководители на западни държави, отправени към президента на МОК Ейвъри Бръндейдж (САЩ). Колкото и каквито и негативи да е изсипвала българската пропаганда (а и тази от другите социалистически тогава страни) върху името на този човек, трябва да се признае едно. Прецизният и принципен консерватор у него взе връх. Той категорично отхвърли протестите и отсече, че сесията ще бъде проведена там, където МОК е решил, и край. В София! Затова сме задължени поне с един миг на почит пред джентълменската му памет, макар и с доста закъснялото си признание.

Бръндейдж е роден в Чикаго на 28 септември 1887 г. Още като ученик тренира активно лека атлетика. През 1912 е включен в състава на САЩ за игрите в Стокхолм. Седем пъти е преизбиран и 28 г. е президент на Американската лекоатлетическа асоциация. Оглавява и Американската олимпийска асоциация, а на сесията на МОК по време на олимпиадата в Хелзинки 1952 г. е избран за президент на мястото на Едстрьом (Шв). Името на Бръндейдж е свързвано главно с безкомпромисната му борба срещу професионализма в олимпийския спорт.

Става дума за прословутото и вече несъществуващо в такъв вид правило 26 от Олимпийската харта, третиращо правоучастие на игри. Най-яркият пример за тази негова борба бе лишаването от олимпийско участие на най-именития алпийски скиор от Австрия Карл Шранц в Сапоро '72. Причината бе премията, която е получил от фирмата на неговите ски, известната "Кнайсел".

Домакинството на София за 53-ата сесия на МОК не става случайно - България е една от 14-те страни участнички в първите съвременни игри в Атина през 1896 г. Известно е, че имаме членове на МОК още преди да е създаден БОК. Освен това участваме в първите игри веднага след Втората световна война, на зимните в Сен Мориц '48. Вече имаме и първото си олимпийско отличие, бронзовия медал на боксьора Борис Георгиев в Хелзинки '52 и първия си олимпийски шампион, бореца Никола Станчев в Мелбърн '56. Имаме и авторитетен и уважаван член на МОК за България и на неговия Изпълнителен комитет, големия спортист, войник, интелектуалец и дипломат (с 4 чужди езика: английски, френски, немски и сръбски) генерал-полковник Владимир Стойчев.

53-ата сесия на МОК се открива тържествено в Народния театър на 22 септември 1957, неделя, в 11 ч., със слово от председателя на Президиума на Народното събрание Георги Дамянов. С приветствия към делегатите се обръщат председателят на БОК ген. Стойчев (на български, френски и английски език) и президентът на МОК Бръндейдж.

Заседанията са в хотел "Балкан" където са настанени 35-те делегати (тогава членовете на МОК са по-малко от половината на сегашните 115). Там е и пресцентърът, а между акредитираните журналисти са и представители на Ройтерс, АП, ЮПИ, Франс Прес, главният редактор на най-авторитетния спортен вестник в света "Л'Екип" Гастон Майер и др.

При обсъждането на проблема за овладяването на обема на олимпийската програма възникват противоречия. Западните страни настояват за съкращаване или в краен случай за задържане на разширяването на програмата с нови спортове. Точно обратното искат България и другите страни от съветския блок.

КНДР официално подава искане за създаване на свой НОК. Сесията призовава КНДР и Република Корея да се опитат да създадат единен отбор за игрите в Рим '60 по примера на ГДР и ФРГ в Мелбърн.

Остри дискусии поражда въпросът за аматьорството, професионализма и правоучастието в игрите. НОК на отделните страни трябва стриктно да спазват наивно милите, както ни се струват през 2007, изисквания за аматьорския статут, които забраняват:

  • да се получават пари за участие в олимпийските състезания;
  • да се получават като награди вещи, които лесно се превръщат в пари или чиято стойност надхвърля $ 40;
  • да участват бивши аматьори;
  • да се получават пари за подготовката на други спортисти (с изключение на треньорите и учителите в училищата, чиято работа се счита за педагогическа);
  • да се получават пари за пътни и дневни разходи, надхвърлящи действително изразходваните;
  • да се получават пари за компенсиране на пропуснатите поради отсъствие от работа заплати;
  • да участват спортисти, които са изявили желание да станат професионалисти;
  • да се прекъсва работа за подготовка и участие за повече от 30 дни.

Възложено е на специална комисия да прецизира тези ограничения. Тя обявява на международните федерации по олимпийските спортове, че строго ще ги контролира в дейността им по правоучастието в игрите. Сесията отправя предупреждение към федерациите по колоездене и стрелба, а също и към ФИФА. Обявено е, че ще бъдат изваждани от олимпийската програма спортове, които не спазват изискванията на аматьоризма и олимпийския дух.

Разглеждат се също премахването на отборното класиране от някои индивидуални спортове, съкращаването на категориите в борбата от 16 на 8, разширеното участие на жените, сътрудничеството на МОК с медиите, ООН, ЮНЕСКО, избор на нови членове и др. Прецизира се, че градът домакин на игрите може да включи в програмата максимум 21 спорта и минимум 15, плюс 1 допълнителен по избор и културна програма.

Автор на материала е Асен Минчев, публикуван във в. "7 дни спорт"

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC