bg en

Олимпийската шампионка Сийка Келбечева отпразнува юбилей

Олимпийската шампионка Сийка Келбечева отпразнува юбилей

Сийка Келбечева – една от златния български тандем, спечелил олимпийска титла в гребането на игрите в Монреал 1976, празнува днес 70-годишен юбилей.

БОК и Китайското посолство със съвместни прояви до игрите в Пекин 2022

БОК и Китайското посолство със съвместни прояви до игрите в Пекин 2022

Стефка Костадинова прие днес посланика на КНР у нас Дун Сяодзюн, очакваме участие на около 20 наши състезатели в осем зимни спорта

БOK и Fibank наградиха медалистките от олимпиадата в Токио

БOK и Fibank наградиха медалистките от олимпиадата в Токио

Българският олимпийски комитет и неговия генерален спонсор Fibank (Първа инвестиционна банка) наградиха днес на изискано тържество медалистките ни от олимпийските игри в Токио и техните треньори.

Игрите бяха закрити, България е 30-а по медали

Игрите бяха закрити, България е 30-а по медали

България завърши на 30-то място в класирането по медали с 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала на олимпийските игри в Токио 2020.

Снимки на

Снимки на "златния" ансамбъл

Ансамбълът донесе първа олимпийска титла за художествената гимнастика и шеста за България от Токио 2020.

България е сред 14 страни на първите модерни игри АТИНА 1896
На олимпийски игри България е спечелила 230 МЕДАЛА.

Половин век от Първата сесия на МОК в България

bok-brundage picПоследните септемврийски дни на 1957 г. в София остават исторически за българския спорт изобщо, за родния волейбол в частност, както и за световния волейбол. И двете годишнини имат подчертано международни параметри и доказват, че още преди 50 години България е стояла на почитано място в спорта. За да се очертае по-релефно това място, е необходимо да се поясни, че през 1957 студената война между Изтока и Запада достига една от най-острите си фази, а нашата страна е на изток от желязната завеса.

Независимо от всичко МОК решава за първи път да проведе своя сесия в страна от Източна Европа. Въпреки несъгласието и десетките протести от ръководители на западни държави, отправени към президента на МОК Ейвъри Бръндейдж (САЩ). Колкото и каквито и негативи да е изсипвала българската пропаганда (а и тази от другите социалистически тогава страни) върху името на този човек, трябва да се признае едно. Прецизният и принципен консерватор у него взе връх. Той категорично отхвърли протестите и отсече, че сесията ще бъде проведена там, където МОК е решил, и край. В София! Затова сме задължени поне с един миг на почит пред джентълменската му памет, макар и с доста закъснялото си признание.

Бръндейдж е роден в Чикаго на 28 септември 1887 г. Още като ученик тренира активно лека атлетика. През 1912 е включен в състава на САЩ за игрите в Стокхолм. Седем пъти е преизбиран и 28 г. е президент на Американската лекоатлетическа асоциация. Оглавява и Американската олимпийска асоциация, а на сесията на МОК по време на олимпиадата в Хелзинки 1952 г. е избран за президент на мястото на Едстрьом (Шв). Името на Бръндейдж е свързвано главно с безкомпромисната му борба срещу професионализма в олимпийския спорт.

Става дума за прословутото и вече несъществуващо в такъв вид правило 26 от Олимпийската харта, третиращо правоучастие на игри. Най-яркият пример за тази негова борба бе лишаването от олимпийско участие на най-именития алпийски скиор от Австрия Карл Шранц в Сапоро '72. Причината бе премията, която е получил от фирмата на неговите ски, известната "Кнайсел".

Домакинството на София за 53-ата сесия на МОК не става случайно - България е една от 14-те страни участнички в първите съвременни игри в Атина през 1896 г. Известно е, че имаме членове на МОК още преди да е създаден БОК. Освен това участваме в първите игри веднага след Втората световна война, на зимните в Сен Мориц '48. Вече имаме и първото си олимпийско отличие, бронзовия медал на боксьора Борис Георгиев в Хелзинки '52 и първия си олимпийски шампион, бореца Никола Станчев в Мелбърн '56. Имаме и авторитетен и уважаван член на МОК за България и на неговия Изпълнителен комитет, големия спортист, войник, интелектуалец и дипломат (с 4 чужди езика: английски, френски, немски и сръбски) генерал-полковник Владимир Стойчев.

53-ата сесия на МОК се открива тържествено в Народния театър на 22 септември 1957, неделя, в 11 ч., със слово от председателя на Президиума на Народното събрание Георги Дамянов. С приветствия към делегатите се обръщат председателят на БОК ген. Стойчев (на български, френски и английски език) и президентът на МОК Бръндейдж.

Заседанията са в хотел "Балкан" където са настанени 35-те делегати (тогава членовете на МОК са по-малко от половината на сегашните 115). Там е и пресцентърът, а между акредитираните журналисти са и представители на Ройтерс, АП, ЮПИ, Франс Прес, главният редактор на най-авторитетния спортен вестник в света "Л'Екип" Гастон Майер и др.

При обсъждането на проблема за овладяването на обема на олимпийската програма възникват противоречия. Западните страни настояват за съкращаване или в краен случай за задържане на разширяването на програмата с нови спортове. Точно обратното искат България и другите страни от съветския блок.

КНДР официално подава искане за създаване на свой НОК. Сесията призовава КНДР и Република Корея да се опитат да създадат единен отбор за игрите в Рим '60 по примера на ГДР и ФРГ в Мелбърн.

Остри дискусии поражда въпросът за аматьорството, професионализма и правоучастието в игрите. НОК на отделните страни трябва стриктно да спазват наивно милите, както ни се струват през 2007, изисквания за аматьорския статут, които забраняват:

  • да се получават пари за участие в олимпийските състезания;
  • да се получават като награди вещи, които лесно се превръщат в пари или чиято стойност надхвърля $ 40;
  • да участват бивши аматьори;
  • да се получават пари за подготовката на други спортисти (с изключение на треньорите и учителите в училищата, чиято работа се счита за педагогическа);
  • да се получават пари за пътни и дневни разходи, надхвърлящи действително изразходваните;
  • да се получават пари за компенсиране на пропуснатите поради отсъствие от работа заплати;
  • да участват спортисти, които са изявили желание да станат професионалисти;
  • да се прекъсва работа за подготовка и участие за повече от 30 дни.

Възложено е на специална комисия да прецизира тези ограничения. Тя обявява на международните федерации по олимпийските спортове, че строго ще ги контролира в дейността им по правоучастието в игрите. Сесията отправя предупреждение към федерациите по колоездене и стрелба, а също и към ФИФА. Обявено е, че ще бъдат изваждани от олимпийската програма спортове, които не спазват изискванията на аматьоризма и олимпийския дух.

Разглеждат се също премахването на отборното класиране от някои индивидуални спортове, съкращаването на категориите в борбата от 16 на 8, разширеното участие на жените, сътрудничеството на МОК с медиите, ООН, ЮНЕСКО, избор на нови членове и др. Прецизира се, че градът домакин на игрите може да включи в програмата максимум 21 спорта и минимум 15, плюс 1 допълнителен по избор и културна програма.

Автор на материала е Асен Минчев, публикуван във в. "7 дни спорт"

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC