bg en

Олимпийската шампионка Сийка Келбечева отпразнува юбилей

Олимпийската шампионка Сийка Келбечева отпразнува юбилей

Сийка Келбечева – една от златния български тандем, спечелил олимпийска титла в гребането на игрите в Монреал 1976, празнува днес 70-годишен юбилей.

БОК и Китайското посолство със съвместни прояви до игрите в Пекин 2022

БОК и Китайското посолство със съвместни прояви до игрите в Пекин 2022

Стефка Костадинова прие днес посланика на КНР у нас Дун Сяодзюн, очакваме участие на около 20 наши състезатели в осем зимни спорта

БOK и Fibank наградиха медалистките от олимпиадата в Токио

БOK и Fibank наградиха медалистките от олимпиадата в Токио

Българският олимпийски комитет и неговия генерален спонсор Fibank (Първа инвестиционна банка) наградиха днес на изискано тържество медалистките ни от олимпийските игри в Токио и техните треньори.

Игрите бяха закрити, България е 30-а по медали

Игрите бяха закрити, България е 30-а по медали

България завърши на 30-то място в класирането по медали с 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала на олимпийските игри в Токио 2020.

Снимки на

Снимки на "златния" ансамбъл

Ансамбълът донесе първа олимпийска титла за художествената гимнастика и шеста за България от Токио 2020.

България е сред 14 страни на първите модерни игри АТИНА 1896
На олимпийски игри България е спечелила 230 МЕДАЛА.

Ивайло Маринов: Генерал гарантира, че няма да избягам

i marinovНационалният отбор не е училище, предупреждава олимпийският шампион по бокс от игрите "Сеул '88" в интервю за вестник "7 дни спорт".

Тази година се навършват 20 г. от олимпийската титла на най-добрия български боксьор за всички времена Ивайло Маринов. На игрите Сеул '88 варненецът грабна златото, побеждавайки на финала бъдещия петкратен световен шампион за професиоленисти Майкъл Карбахал. Днес Маринов върти престижен ресторант във Варна и опитва да намери наследника си на ринга чрез своя клуб.

Г-н Маринов, къде сте днес, 20 години след златното корейско лято?
- Физически съм във Варна, житейски все още работя в името на спорта. За съжаление 20 години минаха много бързо. Емоциите от онова лято не са отшумели и ще останат завинаги в сърцето ми.

- Вие като че ли бяхте задължен да станете шампион?
- Бях по своему, защото защитавах не само честта на България, но и собствената си чест и тази на адмирал Васил Янакиев, който гарантира с главата си, че аз ще отида, ще взема медал и ще се върна в България.

Две години не бях излизал в чужбина защото считаха, че ще избягам. Никога не съм имал такова намерение, но след като ме държаха без право на участие в международни състезания и въобще без пътуване зад граница, спелечването на олимпиадата за мен беше прекрасна възможност да натрия носовете на тези, които не ми вярваха.

- Какво е усещането на олимпийската стълбица?
- Че си най-големият. Гледаш само нагоре и напред, получаваш само радост и когато чуеш химна, няма начин да не се разплачеш. В Корея повечето хора не знаеха къде е България, но най-високо се вееше нашето, а не тяхното знаме.

- Имали ли сте някога намерение да емигрирате от България?
- Къде да отида бе, хора? Обичам до болка Варна и не искам да се разделям с нея, камо ли да напускам България. Живея в тази държава и се гордея, че съм българин. За мен е чест, че съм успял поне малко да направя така, че светът да знае къде сме ние.

- Но сте имали предложения?
- Имал съм, и то не едно. От Канада, от Германия, от Турция. Можех да взема 1 милион долара, за да играя за Турция, и да си живея в Мюнхен. Не го направих, защото обичам България.

- Най-скъпият спомен ли ви е олимпийската титла?
- Абсолютно, за мен златото има много голяма стойност. Както спортът ми даде път в живота, така олимпийската титла ми донесе възможност да се развивам и да спечеля уважението на колегите спортисти и треньори, политици и общественици, държавници, но най-вече на хората, които обичат спорта. Затова златният медал от Сеул е най-стойностната печалба в моя живот. Разбира се, в никакъв случай не искам да омаловажавам и друг мой голям успех, моето семейство, синовете и дъщеря ми Неда, които също са много ценни за мен.

- Това ли са двете най-ценни неща в живота ви?
- Да. Голямата гордост е дъщеря ми Неда която догодина е абитуриентка.

- За разлика от сина ви Севдалин тя май няма да избере спорта за своя професия?
- Аз съм й дал възможност да избира и никога не съм й се налагал. Тя си е харесала професия в областта на медицината и след като завърши средното си образование, ще кандидатства това. Щом я влече, аз ще я подкрепям.

- Малкият ви син Севдалин също се качи на ринга, но не успя да ви настигне?
- Много неща изиграха роля в това той да не успее. Но просто не успя да пробие в националния отбор и някак загуби желание. Понякога и това се случва. Сега ми помага в залата, тренира момчетата от моя клуб.

- Какво се случва с боксов клуб "Ивайло Маринов"?
- Участваме във всички първенства, във всички възрасти. Опитваме да създадем състезатели, но знаете колко е трудно. Доколкото мога, отделям средства от моя бизнес, благодарен съм и на спонсорите ми Бончо Бонев и Михаил Михайлов за помощта. Радвам се на всеки успех, на всяко дете и когато те вземат медал, все едно аз съм го спечелил.

- Виждате ли в някой от своите възпитаници бъдещия олимпийски шампион от Варна?
- Ако трябва да бъда честен, засега не. Времената се промениха, спортът запада, оцеляването е трудно и на младите вече не им е изгодно да стават професионални спортисти. За да се издържат клубове, се разчита на спонсори, просят се пари. Ние във Варна можем да сме благодарни, че общината е обърната с лице към спорта и дава изключително много средства. Но за съжаление засега не виждам втори олимпийски шампион от нашия град. Разбира се, стискам палци на Румяна Нейкова, защото тя е най-близо до мечтания златен медал.

- В бокса обаче математическите шансове са сведени почти до минимум.
- Така е, за пръв път от доста години ще участваме едва с двама боксьори, но се надявам да компенсираме с качество. Ясно е, че след тази олипиада трябва да се обърне поглед към младите.

- В националния отбор имаше доста скандали?
- Аз лично подкрепям Петър Лесов. Бяхме заедно на квалификацията в Гърция, знам как работи. В националния отбор трябва дисциплина. Само така ще направим качествени боксьори. Иначе за три месеца не могат да се чакат чудеса от Лесов. Нека да го оставят да работи 2-3 години, за да дойдат резултатите.

- Вие готов ли сте да помагатe?
- Разбира се, аз и сега съм близо, когато мога, пътувам с отбора, но трябва да се работи в клубовете. Не може момчетата да се учат на А и Б в националния отбор, там не е училище.

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC