България има 5-има членове в МОК. Димитър Цоков е избран за член на организацията още през 1906 г., а д-р Димитър Станчов – през 1913-а. И двамата са дипломати, приближени на Фердиданд. През 1929 г. на поста идва Стефан Чапрашиков.
От 1994-та до 1952 г. няма наш представител в олимпийското семейство. Корекцията е направена през 1952-ра, когато в структурите на МОК е приет ген. генерал Владимир Стойчев.
Той е на поста до 1982-ра. Овакантеното място се заема едва 5 години по-късно от Иван Славков. Членството му обаче е прекратено на сесията в Сингапур през юли 2005-а заради нарушаване принципите на Олимпийската харта.
1906-1912
Димитър Цоков
Роден е на през 1864 г. в Свищов. Завършва “Робърт колеж” в Цариград и Юридическия факултет в Париж. Дипломат от кариерата. С политическата си ориентация към Англия, Франция и Русия привлича вниманието на Кубертен. Приет е за член на МОК заради приноса на България като съучредител на първите модерни олимпийски игри (1896 г.).
Тогава той е пълномощен министър в Лондон. В навечерието на Първата световна война подава оставка в знак на несъгласие с водената от Фердинанд политика. Вероятно по същите причини се оттегля и от МОК.
1929-1944
Стефан Чапрашиков
Роден е през април в Горна Джумая (сега Благоевград). Завършил е правни науки в Парижкий университет. Крупен български индустриалец, износител на тютюн за Германия, Чапрашиков е доверено лице на царския двор и дипломат от кариерата. Пълномощен министър във Виена и Москва. През септември 1929-а по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК. В края на същата година става и почетен председател и на БОК.
Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от Германия дарение за 20 000 марки, така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Завещава цялия си архив на БАН и оставя на БОК къщата си на ул. “Шипка” № 20, за да бъде построен Дом на българския спорт. До днес нищо от това дарение не е запазено.
1987-2005
Иван Славков
“Той е приятен млад човек, знае езици и никак не е вчерашен, за да го лансираме”, така през 1987 г. ген. Владимир Стойчев представя пред сесията на МОК Иван Славков.
Роден е на 11 май 1940 г. в София. Висшето си образование завършва в Техническия университет. От 1956-а до 1964 г. е в националния отбор по водна топка. Кариерата си на журналист започва във в. “Труд” и “Работническо дело” (1967-1969 г.). Следват: главен редактор на сп. “Българско фото” (1983-1989 г.), генерален директор на БНТ (1971-1982 г.), зам.-председател на Комитета за култура (1976-1981 г.).
Бил е член в 4 комисии на МОК, както и на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети.
Инициирал е много прояви на националните олимпийски комитети на балканските страни. През 1982-ра е съучредител на Българската национална олимпийска академия.Славков е зам.-председател на организационния комитет по кандидатурата на София за домакинство на зимните игри през 1992-ра и 1994 г. Той е професор по спортен мениджмънт и социално управление на Киевския университет, доктор хонорис кауза на НСА “Васил Левски”.През юли 2005 г. на сесията в Сингапур е изключен от МОК заради нарушаване на олимпийските принципи.
1913-1929
Димитър Станчов
Роден през 1863 г. в Свищов. Завършил е Юридическия факултет във Виенския университет. Бил е министър на външните работи, за кратко е примиер на Царска България и пълномощен министър в Лондон.
Владее 8 езика. Още от началото на своята дейност работи за основаването на БОК. На 30 март 1923 г. комитетът вече е факт, а за председател е избран полк. Ефтим Китанчев. През 1927 г. Станчов оглавява БОК. Три години по-късно подава оставка и от двете организации и се оттегля във Варна.
1952-1987
ген. Владимир Стойчев
Той е най-дългогодишният член в МОК за България . Роден е на 7 април 1892 г. От 1956 до 1960 г. е в Изпълкома на МОК – единствен представител по това време от бившите социалистически страни. Говори 9 езика. След игрите в Стокхолм през 1912-а се увлича по ездата и започва военната си кариера. Дипломат в Лондон и Париж.
Оглавява дипломатическата ни мисия във Вашингтон.Като състезател по конен спорт участва на олимпиадата “Париж ’24” (11-и от 99 състезатели) и в “Амстердам ’28”. Най-голямото му признание като спортист идва през 1927-а в Люцерн, където е провъзгласен за “маестро на висшата езда”.След възстановяването на БОК през 1951-ва става негов председател.
Ползва се с изключителен авторитет в световното олимпийско движение. През 1957 г. София е домакин на 53-ата сесия на МОК. Дотогава тази чест не е оказвана на нито една източноевропейска страна. Този форум дава значителен тласък волейболът да бъде приет в олимпийската програма. По-късно през 1973-та Варна приема 10-ия конгрес и 74-ата сесия на МОК.
Конгресът е под мотото “Спортът за един мирен свят”, станал емблематичен за цялото олимпийско движение. Пет години след това София е домакин на 9-ата Генерална асамблея на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети (АЕНОК). Поради напредналата си възраст Генерала се оттегля от МОК и от БОК през 1987 г.
Николай Георгиев
Николай Георгиев е единственият българин досега, който работи в Олимпийския музей в Лозана. По-точно той е служител на Учебния център към музея. Изследва развитието на програмата на игрите, има публикувани от МОК над 40 труда за спортовете и дисциплините на олимпиадите.
Георгиев завършва Френския колеж в София през 1943 г. и записва право. Син е на генерал Ничо Георгиев, екзекутиран от Народния съд на 21 април 1945 г. В смутните години Георгиев все пак успява да се дипломира, бие се и е ранен на фронта. Обявен за син на фашист, не може да работи по специалността, сменя много служби. През 1957 г. ген. Владимир Стойчев го взима в международния отдел на БОК, а от 1968-а е организационен секретар на БОК.
През 1983-та по време на посещение на Хуан Антонио Самаранч у нас разговаря с маркиза насаме, който му обещава да го вземе на работа в МОК.
Георгиев признава, че при идването си в БОК Иван Славков веднага му подава ръка и започва да му помага. Самаранч праща всяка година писма за назначение в МОК, но МВР ги спира. През 1987-а Георгиев получава от Славков “петолъчката” на Тодор Живков и от пощата се обажда на олимпийския шеф в Лозана. После Самаранч лично разговаря с Живков по телефона и след 20 дни Георгиев заминава за Лозана. Завършил живота си в швейцарската столица през октомври 2005-а.
1906-1912
Димитър Цоков
Роден е на през 1864 г. в Свищов. Завършва “Робърт колеж” в Цариград и Юридическия факултет в Париж. Дипломат от кариерата. С политическата си ориентация към Англия, Франция и Русия привлича вниманието на Кубертен. Приет е за член на МОК заради приноса на България като съучредител на първите модерни олимпийски игри (1896 г.).
Тогава той е пълномощен министър в Лондон. В навечерието на Първата световна война подава оставка в знак на несъгласие с водената от Фердинанд политика. Вероятно по същите причини се оттегля и от МОК.
1913-1929
Димитър Станчов
Роден през 1863 г. в Свищов. Завършил е Юридическия факултет във Виенския университет. Бил е министър на външните работи, за кратко е примиер на Царска България и пълномощен министър в Лондон.
Владее 8 езика. Още от началото на своята дейност работи за основаването на БОК. На 30 март 1923 г. комитетът вече е факт, а за председател е избран полк. Ефтим Китанчев. През 1927 г. Станчов оглавява БОК. Три години по-късно подава оставка и от двете организации и се оттегля във Варна.
1929-1944
Стефан Чапрашиков
Роден е през април в Горна Джумая (сега Благоевград). Завършил е правни науки в Парижкий университет. Крупен български индустриалец, износител на тютюн за Германия, Чапрашиков е доверено лице на царския двор и дипломат от кариерата. Пълномощен министър във Виена и Москва. През септември 1929-а по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК. В края на същата година става и почетен председател и на БОК.
Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от Германия дарение за 20 000 марки, така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Завещава цялия си архив на БАН и оставя на БОК къщата си на ул. “Шипка” № 20, за да бъде построен Дом на българския спорт. До днес нищо от това дарение не е запазено.
1952-1987
ген. Владимир Стойчев
Той е най-дългогодишният член в МОК за България . Роден е на 7 април 1892 г. От 1956 до 1960 г. е в Изпълкома на МОК – единствен представител по това време от бившите социалистически страни. Говори 9 езика. След игрите в Стокхолм през 1912-а се увлича по ездата и започва военната си кариера. Дипломат в Лондон и Париж.
Оглавява дипломатическата ни мисия във Вашингтон.Като състезател по конен спорт участва на олимпиадата “Париж ’24” (11-и от 99 състезатели) и в “Амстердам ’28”. Най-голямото му признание като спортист идва през 1927-а в Люцерн, където е провъзгласен за “маестро на висшата езда”.След възстановяването на БОК през 1951-ва става негов председател.
Ползва се с изключителен авторитет в световното олимпийско движение. През 1957 г. София е домакин на 53-ата сесия на МОК. Дотогава тази чест не е оказвана на нито една източноевропейска страна. Този форум дава значителен тласък волейболът да бъде приет в олимпийската програма. По-късно през 1973-та Варна приема 10-ия конгрес и 74-ата сесия на МОК.
Конгресът е под мотото “Спортът за един мирен свят”, станал емблематичен за цялото олимпийско движение. Пет години след това София е домакин на 9-ата Генерална асамблея на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети (АЕНОК). Поради напредналата си възраст Генерала се оттегля от МОК и от БОК през 1987 г.
Николай Георгиев
Николай Георгиев е единственият българин досега, който работи в Олимпийския музей в Лозана. По-точно той е служител на Учебния център към музея. Изследва развитието на програмата на игрите, има публикувани от МОК над 40 труда за спортовете и дисциплините на олимпиадите.
Георгиев завършва Френския колеж в София през 1943 г. и записва право. Син е на генерал Ничо Георгиев, екзекутиран от Народния съд на 21 април 1945 г. В смутните години Георгиев все пак успява да се дипломира, бие се и е ранен на фронта. Обявен за син на фашист, не може да работи по специалността, сменя много служби. През 1957 г. ген. Владимир Стойчев го взима в международния отдел на БОК, а от 1968-а е организационен секретар на БОК.
През 1983-та по време на посещение на Хуан Антонио Самаранч у нас разговаря с маркиза насаме, който му обещава да го вземе на работа в МОК.
Георгиев признава, че при идването си в БОК Иван Славков веднага му подава ръка и започва да му помага. Самаранч праща всяка година писма за назначение в МОК, но МВР ги спира. През 1987-а Георгиев получава от Славков “петолъчката” на Тодор Живков и от пощата се обажда на олимпийския шеф в Лозана. После Самаранч лично разговаря с Живков по телефона и след 20 дни Георгиев заминава за Лозана. Завършил живота си в швейцарската столица през октомври 2005-а.
1987-2005
Иван Славков
“Той е приятен млад човек, знае езици и никак не е вчерашен, за да го лансираме”, така през 1987 г. ген. Владимир Стойчев представя пред сесията на МОК Иван Славков.
Роден е на 11 май 1940 г. в София. Висшето си образование завършва в Техническия университет. От 1956-а до 1964 г. е в националния отбор по водна топка. Кариерата си на журналист започва във в. “Труд” и “Работническо дело” (1967-1969 г.). Следват: главен редактор на сп. “Българско фото” (1983-1989 г.), генерален директор на БНТ (1971-1982 г.), зам.-председател на Комитета за култура (1976-1981 г.).
Бил е член в 4 комисии на МОК, както и на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети.
Инициирал е много прояви на националните олимпийски комитети на балканските страни. През 1982-ра е съучредител на Българската национална олимпийска академия.Славков е зам.-председател на организационния комитет по кандидатурата на София за домакинство на зимните игри през 1992-ра и 1994 г. Той е професор по спортен мениджмънт и социално управление на Киевския университет, доктор хонорис кауза на НСА “Васил Левски”.През юли 2005 г. на сесията в Сингапур е изключен от МОК заради нарушаване на олимпийските принципи.
Председатели на МОК
1894-1896
Деметриос Викелас, Гърция
Специализираният в педагогика и дипломация грък живеел в Париж по времето, когато барон Пиер дьо Кубертен популяризирал идеята за възраждане на античните олимпийски игри. Викелас влязъл в новосформирания 12-членен МОК като представител на родината на олимпиадите. Кубертен го лансирал за президент, за да бъде гарантиран успехът на първите “нови” игри в Атина през 1896 г.
1896-1925
Пиер дьо Кубертен, Франция
Знамето представлява бяло поле, на което е изобразена емблемата с петте олимпийски кръга. То се развява за първи път през 1914 г. в Париж по случай 20-годишнината от възраждането на игрите.
След 1920 г. то присъства на всички олимпиади. Символът тържествено се издига в деня на откриването на форума. По време на закриването кметът на града домакин връща знамето на президента на МОК. Олимпиец № 1 пък го връчва на “градоначалника” на следващите игри, а символът на олимпизма се съхранява в кметството.
1925-1942
Анри дьо Байе-Латур, Белгия
Специализираният в педагогика и дипломация грък живеел в Париж по времето, когато барон Пиер дьо Кубертен популяризирал идеята за възраждане на античните олимпийски игри. Викелас влязъл в новосформирания 12-членен МОК като представител на родината на олимпиадите. Кубертен го лансирал за президент, за да бъде гарантиран успехът на първите “нови” игри в Атина през 1896 г.
1942-1952
Зигфрид Едстрьом, Швеция
Оглавява МОК на 72-годишна възраст. Шведът се слави като практик. Въвежда нормативите в леката атлетика и установява правилата за признаване на световните рекорди. Бори се срещу разрухата в спорта от Втората световна война. Отива си с горчилката, че със създаването на Източния блок започва и масовата политизация на спорта.
1952-1972
Ейвъри Бръндейдж, САЩ
Супербогатият строителен предприемач от Чикаго и бивш спортист се превръща в консервативен и праволинеен функционер. Брани аматьорския статут на олимпийците и се опитва да елиминира политическата пропаганда. Прочува се с изпратената до Израел телеграма от 4 думи след 17-те убити еврейски спортисти от палестински терористи на олимпиадата в Мюнхен: “Игрите трябва да продължат!”
1972-1980
Майкъл Киланин, Ирландия
Ирландският лорд одобрява съдбовните решения на конгреса във Варна през 1973 г. Понятието аматьор изчезва от Олимпийската харта и започва реформа, довела при Самаранч до влизането на професионални спортисти. Олимпизмът е в криза. Африканците бойкотират “Монреал ’76”, а Западът – “Москва ’80”. Тоталната комерсиализация и новото време идват с избора на Самаранч за шеф на МОК през 1980 г.
1980-2001
Хуан Антонио Самаранч, Испания
Хуан Антонио Самаранч успява да превърне МОК от “аристократичен комитет”, “асамблея от умници”, “изтънчен клуб на аматьорския спорт” в борд от високопоставени можещи хора. Той е изключително влиятелна личност. Банков администратор, на когото са присъщи дисциплинираността и точността. Завършил е Висшия институт по бизнес в Барселона.Член на Испанския олимпийски комитет, организатор на Средиземноморските игри през 1955 г., шеф на испанската делегация за игрите в “Кортина д’Ампецо ‘56”, “Рим ‘60” и “Токио ‘64”. Член на МОК от 1966-а, председател на Протоколната комисия, член на Изпълкома и вицепрезидент на МОК (1974-1980 г.).
2001
Жак Рох, Белгия
Член на МОК от 1991 г., а от 1998-а е в Изпълкома на комитета. Рох е един от най-приближените на Самаранч. Той си заслужи брилянтния имидж като шеф на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети. Белгийският хирург успя да избегне шума с подкупите и скандалите около избирането на Солт Лейк сити за домакин на зимната олимпиада през 2002-ра. През цялото време той печели симпатии в олимпийските кръгове със своя чар и дипломатичност. Говори 5 езика – английски, немски, френски, испански и фламандски.Детската му страст са яхтите. Още 3-годишен се качва в лодка, а битката с морето остава трайна следа в биографията му. Перфектен ветроходец, участва на 3 поредни олимпиади – “Мексико’68”, “Мюнхен ‘72” и “Монреал ‘76”. Световен шампион и двукратен сребърен медалист от първенства на планетата по ветроходство, 16 пъти печели титлата в Белгия. Другата му голяма страст е ръгбито – стига до националния отбор.
На 34-годишна възраст Рох прекратява състезателната си кариера. Отдава се на спортната медицина – хирург-ортопед и преподавател в свободния Брюкселски университет. Дебютът му в администрацията започва с Белгийския олимпийски комитет. Води делегацията на игрите “Москва ‘80”, “Лос Анджелис ‘84” и “Сеул ‘88”. Твърдо вярва, че враг № 1 на спорта е допингът. От 1999 г. е член на Световната антидопингова агенция.
Учредяване на МОК
“В олимпийските игри е много важно, че участваш”, казва в словото си Пиер дьо Кубертен на конгреса в Париж на 23 юни 1894-та. На форума, свикан от френските лекоатлетически дружества, баронът прокарва идеята, че спортът има възпитателен характер и е средство за постигане на мир.
Тогава представители от над 30 страни решавата да възстановят античните игри, които са на всеки 4 години. Те учредяват и Международния олимпийски комитет (МОК) с ръководен орган е от 12 души.
За президент е избран Деметриос Викелас. Две години по-късно Атина е арена на първите съвременни игри и до 1948 г. по време на олимпиадите е имало и състезания по изкуствата.
Конфликт на интереси обаче предизвиква определяне на мястото на следващата олимпиада. Президентът Викелас е обвинен в използване на игрите за елинска пропаганда и е заменен на поста от Кубертен, когото наричат “бащата на съвременния олимпизъм”. Той е начело на организацията 29 години, а след това е обявен за пожизнен председател.
Първоначално седалището на МОК е подвижно, но след избухването на Първата световна война Кубертен го мести за постоянно в Лозана и от 1915 г. градът става олимпийска столица.
До днес МОК е сменил 8 президенти, а в момента членове на организацията са 203 страни – 53 от Африка, 42 от Америка, 44 от Азия, 48 от Европа и 16 от Океания.
