Емблемата
Олимпийската емблема е от пет преплетени кръга – син, черен, червен на горния ред и жълт и зелен на долния. Всеки един от тези цветове символизира петте континента, обединени в олимпийското движение. Тя може да се използва само от МОК и НОК. Емблемата е по предложение на Пиер дьо Кубертен от 1913 г., но символът за първи път се появява на игрите “Антверпен ’20”.За всяка олимпиада освен петте кръга в емблемата са вплетени годината и мястото на провеждането на игрите, както и основен символ на града домакин.
Знамето
Знамето представлява бяло поле, на което е изобразена емблемата с петте олимпийски кръга. То се развява за първи път през 1914 г. в Париж по случай 20-годишнината от възраждането на игрите.
След 1920 г. то присъства на всички олимпиади. Символът тържествено се издига в деня на откриването на форума. По време на закриването кметът на града домакин връща знамето на президента на МОК. Олимпиец № 1 пък го връчва на “градоначалника” на следващите игри, а символът на олимпизма се съхранява в кметството.
Клетва
За първи път олимпийската клетва се произнася в Антверпен през 1920 г. Изрича я състезателят по водна топка и фехтовка от страната докамин Виктор Буен по време на официалното откриване. Той е придружаван и от знаменосец с националното знаме: “От името на всички спортисти обещавам, че ще се представим като лоялни състезатели, които уважават правилниците и ще участват с рицарски дух за славата на спорта и за честта на нашите отбори.”
В “Мексико ’68” аналогична клетва произнасят и съдиите.
Огънят
Огънят се запалва от слънчевите лъчи в Древна Олимпия (Гърция). След това започва факелното шествие, което преминава през планини, реки, морета и океани. Пламъкът се пренася с автомобили, мотоциклети, самолети, параходи, дори бе изстрелян в Космоса – “Атланта ’96”. А транспортирането му става в специални лампи, изработени от желязо, стомана и стъкло. Факелът се носи не само от именити спортисти, но и от изявени личности на страната, през която преминава шествието. В деня на откриването огънят тържествено се запалва на Олимпийския стадион и той гори до края на игрите. Ритуалът се изпълнява от
1936 г.
Девизът
