На възстановените след 1503 години модерни игри идват 245 спортисти.
В Атина през 1896-а пристигат състезатели от 14 страни, включително и България. Останалите са Австралия, Австрия, Великобритания, Унгария, Германия, Гърция, Дания, САЩ, Франция, Чили, Швейцария, Швеция и Италия. Състезателите спорят за призовите места в 9 спорта.

Най-силно се представят янките – 11 титли, 7 сребърни отличия и едно бронзово. Домакините остават с 10 златни медала.

Първата дисциплина на игрите е една от сериите 100 м гладко бягане. Печели я американецът Лейн (12,2 сек). Но шампион е друг янки – Томас Бърк. Той показва нещо необичайно тогава за Европа – ниския старт. Постижението му е 12 сек, а на полуфинала регистрира 11,8 сек. Пистата е настлана със сгурия, а коридорите са очертани с въженца.

Състезанията по плуване са на 6-ия ден от игрите в заливче на Пирея. Плувците скачат от баржа, а старта от борда на параходната си яхта наблюдава и крал Георгиос. Победител на 100 и 1200 м е унгарецът Алфред Гутман.

Французите са първи в колоезденето, а немците демонстрират майсторство в спортната гимнастика.

Най-голям интерес обаче предизвиква маратонското бягане. До 22-рия километър води французинът Лермюзие, но на 37-ия отпадат всички чужденци. Така 80-хилядната публика на стадион “Панатинайкос” аплодира местния лейтенант Спиридон Луис. Той изминава 40-те километра за 2:58,50 часа. Класическата дистанция, позната и досега, от 42,195 км дебютира на игрите в Париж през 1924 г.

Награждаването става в последния 15-и ден. На главата на всеки победител се поставя лавров венец. Освен това той получава маслиново клонче, медал и диплома. Още оттогава в чест на шампионите звучи химнът на съответната страна и се издигат националните им флагове.