Почитта към олимпийските шампиони била огромна. Те получавали венци от маслинови клонки. В тяхна чест били писани и изпълнявани химни. А през последната нощ в град Олимпия се палели огромни огньове.

Шампионите били обличaни в пурпурни тоги, а колесници ги откарвали по родните места. Цялото население излизало пред града, за да посрещне победителя. Градоначалникът му връчвал венец и парична награда, а народът го отрупвал с дарове. Шампионът получавал правото да му бъде издигната статуя както в родното му място, така и в Олимпия. До наши дни са стигнали имената на много победители, а историите им, преразказани във времето, сега звучат доста невероятно. Така например Милон Кротонеца бил шампион в цели 6 олимпиади. За него се мълвяло, че убил бик само с един удар по челото, след това го пренесъл на гръб няколко “стадия” и накрая го изпекъл и “изял сам за три дни”.