1923-1925

Ефтим Китанчев

Като полковник от запаса Китанчев се занимава с конна езда и фехтовка. Той е делегиран начело на организацията от управата на Българския народен спортен съюз (БНСС) на 30 март 1923 г. Цел № 1 на Китанчев е да изпрати наши спортисти на олимпиадата “Париж ’24”. Тогава полковникът прави изключителен жест, като отказва да замине за олимпиадата във Франция, за да може с тези средства някой спортист да отиде. На 6 октомври 1925 г. първият шеф на БОК умира в Атина, където е генерален консул на България.

1927-1929

Димитър Станчов

Избран е за шеф на БОК по време на второто общо събрание на организацията през 1927-а. Видният общественик и дипломат е завършил право във Виена и знае 8 езика.

Член е на МОК още от 1912-а. През 1923 г. като пълномощен министър на България в Лондон приема поканата за участие на игрите “Париж ’24” от Пиер де Кубертен. Станчов си подава оставките в БОК и МОК през 1929-а и се оттегля във Варна.

1929-1941

Велизар Лазаров

Лазаров е генерал-лейтенант от пехотата. Оглавява организацията от 16 ноември 1929 г. Висшият военен е основен двигател на идеята за балканска олимпиада, която осъществява през септември 1931-ва в София.

Генералът има и други идеи, но реализацията им е спряна от новия Закон за физическото възпитание на българската младеж от 1937 г., който на практика подчинява всички спортни организации, включителнои БОК, на Министерството на народната просвета.

1952-1982

Владимир Стойчев

На 24 ноември БОК е възстановен от ген. Стойчев, който е и един от учредителите на организацията през 1923 г.
На игрите през 1924-та в Париж Стойчев се класира 11-и на езда от 99 участници. От 1930 г. започва дипломатическата му кариера – военен аташе в Париж и Лондон, оглавява дипломатическата ни мисия във Вашингтон. От 1947 г. е председател на Върховния комитет за физическа култура и спорт.
Ползва се с изключителен авторитет в Световното олимпийско движение. През 1957 г. София е домакин на 53-ата сесия на МОК. Дотогава тази чест не е оказвана на нито една източноевропейска страна. Този форум дава значителен тласък волейболът да бъде приет в олимпийската програма. По-късно през 1973-та Варна приема 10-ия конгрес и 74-ата сесия на МОК. Конгресът е под мотото “Спортът за един мирен свят”, станал емблематичен за цялото олимпийско движение. Пет години след това София е домакин на 9-ата Генерална асамблея на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети (АЕНОК). Поради напредналата си възраст генералът се оттегля от МОК и от БОК през
1982 г.

1982-2005

Иван Славков

Оглавява олимпийския комитет на 5 март 1982 г.
През 1982-ра е съучредител на Българската национална олимпийска академия.
Той е зам.-председател на организационния комитет по кандидатурата на София за домакинство на зимните игри през 1992-ра и 1994 г. Професор по спортен мениджмънт и социално управление на Киевския университет, доктор хонорис кауза на НСА “Васил Левски”.