Един от най-великите български спортисти навършва днес 60 години. Олимпийският шампион Ивайло Маринов празнува своя юбилей.
Роден е на 13 юли 1960 г. във Варна под името Исмаил Мустафов. Като
повечето си връстници той тича след топката, записва се да тренира
футбол и играе в „ЖСК-Спартак“. Веднъж решава да избяга от скуката и
придружава свой приятел до боксовата зала и… остава там за цял живот.
Въпреки жестоката конкуренция, варненецът се преборва за място в отбора за игрите в Москва 1980. На 19 години, почти голобрад, той се качва на олимпийския ринг сред „акулите“ в неговата категория. Стартира с победа срещу бойкия ирландец Гери Хоукинс. На четвъртфинала подчинява без проблем и алжиреца Ахмет Саид, но на полуфинала се изправя срещу коравия кубинец Иполито Рамос.
„Срещу него си ударих дясната ръка и изпитах нечовешки болки – спомня си Маринов. – Затова загубих по точки. Но следващата година го бих и станах световен шампион“.
Завръща се с бронз от дебютната си олимпиада и в България го
приветстват, но той е сдържан в радостта си. Просто защото е роден
шампион. Следват фамозни победи, четири европейски титли, световно
злато, плюс спечелена Световна купа. Междувременно бойкотът на Лос
Анжелис 1984 е отнел втория му шанс за олимпийско злато. Ивайло обаче търпеливо чака своя голям ден.
И той настъпва на игрите в Сеул през 1988 г. В юнжокорейската столица
при най-леките боксьори е истински Вавилон от големи шампиони и
фаворити. След две бойкотирани олимпиади сега всеки е амбициран докрай и освирепял за злато. И до днес се твърди, че това е една от
най-оспорваните и класни битки в историята на игрите. Още в първия си
бой Маринов се изправя срещу нашумял британец. Марк Иптън обаче бързо се предава пред напора на българина. Следва безспорна победа над салвадореца Доналд Мартинес. На четвъртфинала Ивайло излиза срещу Александър Махмутов (СССР). Получава се тежък бой, но и в него нашият състезател надделява категорично с 5:0 съдийски гласа. Вече си е осигурил втори олимпийски медал и прегазва в полуфинала филипинеца Серантес, за да стигне до мача за златото.
Там обаче го чака най-големият фаворит за титлата – американецът Майкъл Карбахал. Със солидна визитка, той и неговите мениджъри само чакат златото в Сеул, за да превключат към големите пари в профибокса. Но по темата не са се консултирали с Ивайло Маринов…
Двамата финалисти влизат в здрав бой още от първата секунда. Ударите
свистят на ринга, публиката в залата изпада в транс от класния бокс.
Първият рунд е за Ивайло, но вторият за американеца, известен с
прозвището „малките железни юмруци“. В третия битката е жестока, но в края и петимата рефери присъждат победата и титлата на българина.
Най-накрая олимпийско злато! Виртуозът на бокса стъпва гордо на Олимп! Сълзите бликват от очите на шампиона на почетната стълбичка по време на химна.
И до днес той се гордее с друг епизод от своята кариера. По време на мач за Суперкупата в Лос Анжелис през 1982 г. легендарният Мохамед Али идва лично при него. „Каза, че е впечатлен от добрата ми игра с крака, от движението ми на ринга, от това как не спирам да танцувам между въжетата. Никога няма да забравя този момент,“ признава Ивайло.
След приключване на аматьорската си кариера за кратко става
професионалист. Записва 3 мача и 3 победи, но до дългосрочен договор
така и не се стига. По-късно голямата страст на шампиона е изграждането на боксовите таланти в България. Той е основател и президент на боксов клуб „Ивайло Маринов“. Мечтата му е от него да излезе следващият български олимпийски шампион в бокса.
За огромните си заслуги легендарният боец е провъзгласен за почетен
гражданин на Варна, а Българската федерация го определя за боксьор номер 1 на страната за ХХ век. Днес най-често можете да го срещнете в неговия семпъл ресторант край морската гара във Варна, където „колекционира“ приятели. Там клиентите остават най-доволни, когато олимпийският шампион е зад барбекюто – тогава скарата става неустоимо вкусна.
Ивайло Маринов – Танцуващия на ринга, когото призна лично легендарният Мохамед Али.
Българският олимпийски комитет честити юбилея на Ивайло Маринов и му желае много здраве, сила и успехи.
