Йорданка Донкова – една забележителна личност в леката атлетика, отбелязва днес своят 60-годишен юбилей.
Олимпийска шампионка от Сеул 1988, спечелила сребро на световното в зала в Индианаполис 1987, злато от европейските първенства в Щутгарт 1986 (на открито) и в Лиевен 1987, Хага 1989 и Париж 1994 (в зала), в дългогодишната си кариера Донкова отвоюва общо 16 медала от големи първенства. Пет пъти е бягала под 12,30 сек на 100 метра с препятствия и 14 пъти под 12,40 сек. В продължение на 28 години държи световния рекорд в дисциплината с 12,21 сек. Определена за „Спортист № 1 на България“ за 1986 година.
Българският олимпийски комитет честити юбилея на Йорданка Донкова и й желае много здраве, сила и успехи.
(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)
Йорданка Донкова
Стрела над препятствията
Световна рекордьорка с резултат, който остава начело в ранглистите на 100 м с препятствия повече от четвърт век. Трикратна европейска
шампионка в зала и притежателка на всички възможни медали от
континентални първенства на открито. Първата и единствена българка с победа в крайното генерално класиране на престижната „Мобил Гран при“ верига в атлетиката. Олимпийска шампионка от Сеул 1988 и носителка на бронз от игрите Барселона 1992. Това е Йорданка Донкова – една излъчваща свръх енергия българка и доминирала в бягането на 100 метра хърдели през 80-те години на миналия век.
Как се става най-добрият състезател в света по бягане с препятствия? Йорданка Донкова дава отговора с усмивка „Само като преодолееш всички препятствия пред себе си“.
На петия си рожден ден тя преживява тежък инцидент. Злополуката и тежките последствия обаче не я отчайват. Напротив – захваща се със спорта с удвоени сили и амбиции. Активната й състезателна кариера продължава четвърт век. От 1971 до 1996 година тя е на пистата, изминавайки пътя с всичките му препятствия от прашните селски улици на Горни Богров до елита на световния спорт и олимпийския връх.
Когато Йорданка е дете, прекарва по цял ден в игри по улици, площадки или просто по полето. Родената на 28 септември 1961 г. шампионка разказва: „Тогава в нашето малко село имаше плуване, имаше басейн с минерална вода, която сега тече в нищото, тъй като вече басейнът не съществува. Имаше колоездене, конна езда, лека атлетика… Записваш се на колоездене, чупиш колелото, гонят те и се преместваш на басейна. Всяко дете се занимаваше с някакъв спорт…“
Донкова тръгва във вярната посока на спортния кръстопът с избор на
своята бъдеща дисциплина. Заслугата е на младия тогава треньор Георги Димитров, работещ по същото време в Горни Богров. „Той просто дойде, събра децата, сред които бях и аз разбира се, и така започнах да тренирам,“ спомня си Донкова.
Макар да бяга 100 м гладко за 11,27 сек, коронната й дисциплина е 100 метра с препятствия, в която 5 пъти се справя със световния рекорд. През 1981-а дебютно „слиза“ под 13 секунди, а година по-късно вече бяга под 12,50 сек.
–
Най-шокиращи са събитията през август 1986-а, когато Донкова просто „взривява“ дисциплината. На 13 август тя успява да изравни световния рекорд по време на състезание в София. Четири дни по-късно на Гран при турнир в Кьолн българката подобрява рекорда два пъти и то само за 44 минути – първо 12,34 сек и след това 12,29 сек. И двете бягания са при пълно безветрие, а и до днес треньорът и Георги Димитров твърди, че дори при слаб попътен вятър тогава светът е щял да види първото в историята бягане под „космическата“ граница 12 секунди в хърделите при дамите…
Десетина дни след този рекорден бум Донкова ликува със злато на
европейското в Щутгарт с 12,38 секунди, а на 7 септември в Любляна
отново подобрява собственото си върхово постижение – 12,26 сек. Година по-късно на турнир в Стара Загора идва фамозното постижение 12,21 сек! Резултат, който остава световен рекорд в продължение на 28 години! Светът е изумен от „българската стрела“, както медиите кръщават атлетката тогава.
* * *
Пълния разказ за удивителната кариера на Йорданка Донкова и цялата статистика на нейните многобройни титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.
