Лекоатлетите ни дебютират на олимпиада още на първите съвременни игри в Париж през 1924 г. Първите медали в този спорт печелим в ”Мюнхен ‘72” – сребро на Диана Йоргова (скок на дължина) и Йорданка Благоева (скок на височина) и бронз на Василка Стоева (диск) и ИванкаХристова (гюле). Игрите в “Монреал ‘76” са изключително успешни за родната лека атлетика. Иванка Христова триумфира в сектора за тласкане на гюле, с което става първата ни олимпийска шампионка в този спорт. Тогава Йорданка Благоева печели втория си медал – бронз в скока на височина, а Мария Вергова (диск) и Николина Щерева (бягане на 800 м) взимат сребро.
Успех записва и Петър Петров, който е сред финалистите в спринта на 100 м в “Монреал ‘76”, а в “Москва ‘80” взима бронз.

Най-големият триумф за родната лека атлетика е на игрите “Сеул ’88”. Тогава Йорданка Донкова (100 м с препятствия) и Христо Марков (троен скок) печелят титлите. Това е първото златно отличие при мъжете. На същата олимпиада Стефка Костадинова (скок на височина) е втора, а Цветанка Христова (диск) е трета.
На следващата олимпиада “Барселона ’92” Цветанка Христова (диск) взима сребро, а Йорданка Донкова (100 м с пр.) печели бронз. В сектора за висок скок Стефка Костадинова триумфира с титлата, но на игрите “Атланта ’96”. Следва златото на Тереза Маринова в тройния скок от “Сидни 2000”.

Най-големият успех в бягането на 100 м регистрира Ивет Лалова , която е 4-та от “Атина 2004” , а на 200 м е пета.