Естествено е било възродителите на древните Олимпийски игри да възложат домакинството на първите съвременни игри (6-15 април) на Гърция. Намерението на организаторите е състезанията да се състоят на античния стадион в град Олимпия, но то не се осъществява поради изключително скъпите възстановителни работи.
На 6 април 1896 г. гръцкият крал Георг I открива първите модерни игри. Новата ера на олимпиадите започва на импозантния за времето си стадион от мрамор в Атина в присъствието на 80 000 зрители. Разходите по организацията са колосални за края на века – 542 300 долара.
Невероятната идея на Пиер дьо Кубертен е подкрепена от 14 държави, между които – за наша национална гордост – и България. Тези страни изпращат в Атина 245 спортисти (само мъже), които мерят сили в 9 спорта. Състезанията по плуване са наблюдавани от 40 хиляди души. Най-много медали печелят спортистите на Гърция – общо 47, от които 10 златни. Герой на игрите е победителят в маратона пощенският служител Спиридон Луис.
Тодор Йончев
Най-голяма заслуга за участието на България олимпийския дебют има учителят Тодор Йончев, председател на софийското гимнастическо дружество „Юнак”. Той завежда в Атина четирима представители на дружеството, но в състезанията взема участие само Шарл Шампо – учител по гимнастика в I софийска мъжка гимназия и главатар на „Юнак”.
Шарл Шампо
Той е един от 12-те швейцарски учители по гимнастика, дошли на работа у нас в края на XIX век. Представянето му не е отличено с медал, но България се гордее и до днес със своя първи олимпийски участник.
Победителите в Атина получават лавров венец, медал, диплома и маслинено клонче от „Свещената гора на Олимпия”.
